Като редакционен портретен фотограф на списания трябва да може да готвите. Имам предвид, че за едно и също списание с един и същ обект се изискват различни типове портрети, затова трябва да знаете как да заснемате всякакви.

Различно изображение, различна цел

При снимане на корица трябва да направите така, че обектът да общува с човека, който гледа изображението, т.е. трябва да гледа право във фотоапарата. Това е един по-традиционен портрет.

За самата статия в списанието трябва да предложите четири или пет различни портрета в различни ситуации. Каквото и да снимам, използвам Sony Alpha 7R III. 42,4 милиона пиксела е разделителната способност, от която имам нужда както в студиото, така и на място. Пасва идеално на толкова много различни типове снимки. Харесва ми да комбинирам стиловете на класически портрет и нещо по-типично за портрет на знаменитости. Но трябва да снимате обекта по такъв начин, че да позволите на списанието да разкаже историята си.

Например изображенията на аржентинския футболист Пауло Дибала, които заснех за италианското издание на списанието Vanity Fair. Въпреки че корицата прилича на класически портрет, вътре имахме възможността да разкрием повече личност и характер, за да разкажем историята.

Мястото беше страхотно – най-отгоре на фабриката за автомобили на Fiat в Торино, където Дибала играе за Ювентус. Мястото е свързано с историята, тъй като собственикът на Fiat е и собственик на футболния клуб. Пауло Дибала стоеше на емблематичния покрив, ритащ футболна топка, докато на заден фон можете да видите къщите в квартала, където живеят много от служителите на фабриката. Това е интересно изображение, което разказва историята на целия град.

Работа с обекта

Снимането на обекта за списание не е естествено взаимодействие. Както фотографът, така и обектът трябва да са добри актьори. Разбира се, че опитвате да се държите естествено, но когато обектът получава напътствия и фотографът има определена визия, няма нищо естествено в портретната сесия.

Използвам много от функциите на Sony Alpha 7R III при работа с обекта по време на снимките, но вероятно най-важната е автофокусът по око. Помага ми да се уверя, че очите са на идеален фокус всеки път. Няма нужда да се тревожа за фокуса повече, а това в замяна ми позволява да се концентрирам върху връзката с обекта.

Понякога обектът иска естествено изглеждащо изображение, но това може да бъде скучно. Ако чувствам, че фотосесията е такава и има нужда от повече енергия, може да извикам нещо, за да създам реакция, която може да бъде усмивка, любопитство или изненада на лицето на обекта, но може да помогне за увеличаването на енергия и разчупването на скучна ситуация.

Използвайте обективите си, за да бъдете различни

Въпреки че класическият обектив за снимане на портрети е 85-милиметров, всъщност използвам обектива FE 24-70 mm f/2,8 GM на Sony повече от всеки друг. Позволява ми бързо да променя рамката, която е важна за мен, особено когато работя с движещ се обект.

Другият обектив, който много ми допадна, е FE 200-600 mm f/5,6-6,3 G OSS. С 85-милиметровия обектив трябва да сте сравнително близо до обекта, но с по-дълги фокусни разстояния това означава, че запазвате разстоянието и създавате изображения, които са наистина различни.

Например снимах корицата на списание с Роберто Савиано. Той е известен писател, който има най-продаваните книги за мафията и криминалния бизнес в Италия. Снимах го на брега, където го помолих да се отпусне и да ходи по пясъчните дюни. Получи се чудесно, като му позволи да се почувства свободен, защото не стоеше право пред фотографа. Стоейки назад и използвайки по-дългия си обектив, можех да го снимам, като се държи много по-различно от това, ако беше на метри разстояние.

Това, което научих през годините, е, че естетиката очевидно е много важна – в крайна сметка ролята ми е да създавам красиви снимки, но истинската красота на човек идва преди всичко от неговата личност. Когато снимам изображения, основната ми цел е да подсиля максимално личността на обекта и благодарение на инструментите, които ми предоставя Alpha 7R III, наистина мога да се фокусирам върху връзката между мен и обектите ми, което води до възможно най-добрите кадри.