За мен пролетта и лятото означават ново начало. Ярките цветове на ранните цветя започват да се появяват и съм особено развълнуван да видя пеперудите и разнокрилите водни кончета. Обожавам животните и прекарването на време с тях в природата е моят неизчерпаем източник на щастие и вдъхновение. Специално при макрофотографията пеперудите и разнокрилите водни кончета са сред любимите ми създания за снимане. Също така обичам птиците, които са много активни, свиват гнезда и хранят малките си; на практика всичко, което лети, е източник на вдъхновение за мен.

Когато фокусът е върху обекта, е лесно да се забрави, че светлината е също толкова важна при снимане на дивата природа, колкото и при всеки друг тип фотография. Поради тази причина е изключително важно да се избере най-доброто време на деня, за да се постигне най-добрата посока и наситеност на светлината. Светлината въздейства не само на обекта, но и на това как ще изглежда фона на изображението.

След това идват метеорологичните условия. Постоянно се боря с вятъра. Той е най-големият враг на макрофотографа. Когато работите с големи увеличения и малки бленди, за да заснемете възможно най-голямата дълбочина на рязкост, най-малкото движение на въздуха може да причини нежелано движение на обекта, който се снима, и да съсипе потенциално добрата снимка.

В момента правя снимките си с Alpha 7R IV на Sony, но също понякога използвам и Alpha 9 II. За заснемане на макро снимки поставям макрообектива Sony FE 90 мм f/2.8 G или 180 мм макрообектив на трета страна с адаптер. Ако заснемам снимки на птици, тогава ще използвам Sony FE 200 – 600 мм G или, ако имам късмет, понякога ще взема назаем перфектния обектив FE 600 мм f/4 G Master.

Очевидно е, че стативът е от съществено значение за макро изображенията, които правя. За да получа добра дълбочина на рязкост, ще снимам при f/8 или f/11 и ще се опитам да запазя чувствителността при ISO 100 или 200. Това създава скорост на затвора, която обикновено е между 1/5 до 1/50 сек. Въпреки отличната автофокусна система обикновено ще фокусирам ръчно и ще използвам увеличения изглед във фотоапарата, за да получа фокуса и дълбочината на рязкост точно там, където искам.

Когато снимам макро, често използвам и електронни релси за фокусиране, за да мога да направя множество изображения с малко по-различни равнини на фокусиране. След това мога да смесвам в софтуер, за да създам „подредено“ изображение с целия обект на фокус, докато поддържам фона замъглен. За да използвате тази техника, всичко трябва да остане напълно неподвижно – фотоапаратът, насекомото и това, на което то стои. Ето защо денят без вятър е наистина важен.

Най-добрия съвет, който мога да предложа за снимане в полеви условия, е да се избере ден без вятър, но също така и да станете рано и да снимате сутринта при изгрев слънце. При по-ниска температура насекомите ще се движат много по-бавно и по-скоро биха се наслаждавали на утринната слънчева светлина, за да загреят телата си. Разбира се, ранната сутрин също така ще осигури страхотно осветление, евентуално дори лека мъгла или капки роса, които привнасят допълнителен интерес към фона на изображението.

Снимането на птици в полет изисква практика и добро познание за автофокусната система на фотоапарата. Както Alpha 7R IV, така и Alpha 9 II имат невероятни автофокусни системи, като първият я комбинира с разделителна способност от 61 милиона пиксела, така че да заснема всеки детайл, а вторият ми позволява да снимам при 20 fps.

Настройвам фотоапаратите си в режим AF-C с фиксирани точки за фокусиране, зададени на L или Zone, така че точката на фокусиране да може да проследява, докато птицата се движи. След това снимам в непрекъснат Hi+, което, както казах, означава до 20 fps със Alpha 9 II на Sony. Това ми позволява да заснемам различни снимки и движения, докато птицата лети. След това с настройките на експонацията, сред които скоростта на затвора очевидно е най-важната, се уверявам, че няма да има замъгляване при движение. Затова винаги задавам скоростта на затвора на поне 1/2000 сек и след това оставям блендата на максимална настройка. След това имам увереността да оставя настройката за чувствителност на автоматично ISO, знаейки, че както Sony Alpha 7R IV, така и Alpha 9 II произвеждат много нисък шум дори когато чувствителността се увеличава. Така мога да заснема бързо движеща се птица в полет, знаейки, че ще разполагам с всички нужни детайли.