Може и да изглежда очевидно, но за мен може би най-важното нещо при фотографията на дивата природа е да имаш страст към нея. Обичам да снимам големите африкански котки – поведението им е удивително, интересно е как се снимат и разбира се, улавянето им в естествения им хабитат е толкова красиво, че ти спира дъхът. Ето няколко основни съвета, които бих споделил с всеки, който цели да направи удивителни снимки на дивите животни.

Опознайте обекта си

За да правите страхотни снимки, трябва да познавате обекта си. Прекарвам безброй часове в изучаване на поведението на различните котки; обикновено се опитвам да проследявам само едно или две животни, за да науча индивидуалното им поведение. Например веднъж в продължение на няколко дни следвах един леопард, който беше останал без ляво око. Като го следвахме, разбрахме, че заради влошеното си зрение, вече не можеше да ловува. За да се храни, крадеше труповете на животни, убити от други леопарди. Когато следвам само едно или две животни, това ми позволява наистина да ги разбера и да разкажа цялата им история.

Бъдете търпеливи и решителни

Всеки ден е различен – всичко може да се случи. Винаги тръгвам от лагера рано сутрин преди изгрева и първото нещо, което правя, е да се опитам да намеря следите на животните, които следваме. Понякога няма следи, а вместо това има знаци, за които трябва да се оглеждаме и ослушваме. Можете да чуете павиани, които се викат един друг или да намерите подозрително тихо място – това са все знаци, че наблизо може да има хищник. Всичко се взима предвид – следите, знаците, звуците, миризмите: човек трябва да е нащрек за всичко.

Най-хубавата светлина винаги е в т.нар. златен час, в ранна сутрин, а при силната светлина в Африка човек наистина трябва да е готов да снима именно в тези първи часове при изгрев. Когато тръгвате сутрин и не можете да намерите следи и знаци, трябва да вземете решение. Бихте могли да спрете и да опитате да снимате слонове на страхотна осветеност или да не се предавате, знаейки, че можете изцяло да пропуснете най-хубавата светлина. Това е сериозно решение, което трябва да вземете.

Човек трябва да знае какво иска да снима, преди да го снима

Обикновено снимам в режим на пълна ръчна експонация. Важно е да знаеш какво искаш да снимаш, преди дори да погледнеш във визьора. Така ще правите по-малко кадри, защото ще знаете какво точно искате да постигнете, когато снимате, вместо да снимате просто така.

Възползвам се от предимствата на електронния визьор на моите фотоапарати Sony α9 и α7R III, за да мога да създам изображението, което искам, докато снимам, максимално близо до финалния му вариант. Имам обаче склонност да приоритизирам акцентите, знаейки, че мога да намаля експонацията на изображението, за да получа страхотно изглеждащо небе, а след това да обработя сенките, когато редактирам суровото изображение. И двата фотоапарата Alpha имат сензори, които предлагат динамичния обхват, с който мога да постигна това.

Избор на обектив и обект

Имам късмета да използвам един фотоапарат Sony α9 и два Sony α7R III. Съчетавам модела α9 с външни батерии, което ми помага да балансирам и да държа фотоапарата, тъй като го използвам предимно с обектива 400 мм f/2.8 G Master и понякога с телеконвертор 1.4х. Това ми позволява да правя портрети на обектите си, без да ги безпокоя. Един от ключовите елементи за добро изображение е да не безпокоите обекта си, поради което функцията за тих спусък на комплекта Alpha е толкова страхотна.

Другото, което мога да посъветвам относно обективите, е, че по-малкото често е по-добре. Много хора мъкнат чанти с обективи, което може да ги обърка кой точно да използват. Аз имам един обектив 70-200mm f/2.8 GM за по-широкоъгълни кадри и отделно един 400mm f/2.8 за телефотография. На другия си фотоапарат имам обектив 24-105mm. Освен това последното нещо, което ви трябва в изпепеляващата жега, е да носите обективи и оборудване, които не са ви нужни. Затова почти винаги снимам от ръка – за да съм свободен да се движа.

Композиция

Едно от първите неща, които обичам да правя, е да се снижа на нивото на очите на големите котки или по-ниско, което ми предоставя хубава гледна точка за разказване на тяхната история. По отношение на самата композиция смятам, че класическите правила работят. Използвам електронния си визьор, за да видя линиите според правилото за третините, като освен това търся и хубави диагонални водещи линии, които да привличат погледа на зрителя към обекта. Мисля, че е важно в изображението да се създава дълбочина, да има преден план, обект и след това заден план, което спомага обектът да се постави в контекста на средата му и приковава фокуса върху него.

Ако обаче ви се струва, че искате да нарушите някое композиционно правило, просто се доверете на преценката си и действайте – нещата може толкова бързо да се променят, че да нямате друга възможност.