През нощта всички сгради се преобразяват – всички линии, отражения на светлината и цветове могат да създадат нови форми. Затова намирам нощните градски пейзажи за особено естетично издържани. От множеството форми винаги търся водещите линии. Те могат да се сформират от път, който води към дадена сграда, или да са част от структурата на друга сграда, но крайният резултат е, че те са способ, с който мога да привлека окото на гледащия към сцената.

Друго, което търся, са аномалиите. Може да е нещо много просто, например как всички светлини в дадена сграда са изгасени без една. Човешкият ум много го бива да забелязва такива последователности или се фокусира върху тях и затова те стават интересни фокусни точки.

Когато аранжирам дадена снимка, предпочитам да действам без предварителна подготовка. Често отивам да снимам конкретна сграда и просто започвам да проучвам всички различни ъгли или перспективи, от които мога да снимам. Така подхождам естествено, за да запазя творческото си вдъхновение. Ако планирам прецизно дадена снимка и знам, че слънчевата светлина ще падне върху определено място в определен ден и час, мога да изчакам и да заснема това, което ми трябва. Но ако подходя с по-малко очаквания, просто снимам и снимам, тъй като никога не мога да знам как ще се комбинират светлината, сенките и отраженията.

По-рано тази година бях на Таймс Скуеър в Ню Йорк и както всеки турист, погледнах нагоре и се завъртях, за да възприема всички неонови светлини и сгради, които се извисяваха над мен. Затова сложих обектива FE 12-24mm f/4 G и снимах към всичките сгради с поглед нагоре, като фокусирах погледа върху светофарите по средата на изображението. Изгледите нагоре винаги създават интересна перспектива, тъй като малцина виждат света по този начин.

Добавих към своя репертоар и новия обектив FE 12-24mm f/2.8 G Master и допълнителното 1 EV светлина влиза в добра употреба. За мен няма проблем да снимам без статив с този обектив благодарение на голямото количество светлина, която пропуска, и знам, че мога да увеличавам ISO чувствителността на Alpha 7R III, без това изобщо да се отразява на качеството на изображението. Ако мога, предпочитам да снимам без статив, тъй като това ми дава по-голяма свобода да снимам и опознавам локацията, но ако искам да заснема нещо с дълга експонация или снимам небесни тела, естествено ще поставя фотоапарата на статив.

Наскоро използвах обектив FE 20mm f/1.8, за да снимам кометата Неоуайз в небето над замъка Бодиъм. На тази снимка имаше много интересни елементи, така че трябваше да взема някои важни решения за начина, по който да аранжирам сцената. Знаех, че кометата ще се появи ниско в небето, но също така исках да ползвам водните отражения в рова около замъка като интересен преден план, така че се подготвих за снимане на кометата в небето директно над една от малките кули на замъка. Като структура исках замъкът да бъде първото нещо, което привлича гледащия в снимката, а след това да забележи звездите по небето и най-накрая – самата комета.

Въпреки че обичам широкоъгълните си обективи, не използвам само тях в работата си. Когато още се учех във фотографията, използвах 35-милиметров обектив и все още ми харесва да прилагам това фокусно разстояние за по-стандартните снимки. Според мен е важно човек да е наясно какъв обектив или фокусно разстояние ще използва и защо, а за това трябва опит. Обичайно държа обектива FE 24-70mm f/2.8 G Master в чантата, за да мога да покривам добър обхват от фокусни разстояния, което ми позволява да заснемам няколко изображения в серия и да създам история от тях. Използвам и обектива FE 70-200mm f/2.8 G Master, но тъй като той е по-едър и тежък, го взимам само за снимки, когато знам, че със сигурност ще го използвам, например когато снимам от покрив и искам да заснема архитектура или детайл по някоя сграда в далечината.

Най-важният съвет, който мога да дам на архитектурните фотографи, е следният – винаги се уверявайте, че всичко по фотоапарата е наред, преди да спрете да снимате. Ако се опитвате да нагодите идеално всичко, докато снимате със свръхширокоъгълен обектив, може да ви е трудно. Съдебната палата във Виена например е сбъдната мечта за всеки фотограф – толкова много линии. Снимах на 16 мм и когато ъгълът е толкова широк, трябва да се уверите, че всичко е идеално право, иначе ще получите несъразмерности. На Alpha 7R III винаги използвам функцията за решетка и никога не я изключвам. По този начин мога да проверя дали всички линии са прави, а с нивелира мога да проверя дали фотоапаратът ми е хоризонтален спрямо земята. След като направите снимката, не забравяйте да я проверите още веднъж на екрана, преди да си тръгнете.