Как снимам | Музика на живо

Въпреки че аз съм там, за да снимам нужните ми изображения, трябва да съм внимателен и с другите хора. На първо място със самите изпълнители. Когато снимаш зад кулисите, трябва да знаеш кога да спреш. Няма проблем да направиш няколко кадъра на вокалиста, докато си избира какво да облече за вечерта, но не е удачно просто да стоиш на главата му пет минути, навъртайки се като оса.

Публиката също е фактор. Когато блокирам гледката им, обезценявам изживяването на някого, който е платил, за да бъде там. Трябва да сме уважителни и винаги първо да питаме. Ако за момент ще блокирам нечия гледка, винаги се обръщам, извинявам се и благодаря. Вежливостта никога не е излишна.

Що се отнася до другите фотографи, ако ще присъствам на цялото турне, не влизам в зоната за фотографи пред сцената по време на първите три песни. Фотографите от пресата снимат само през тях и трябва да уловят възможно най-добрите кадри, затова не е честно от моя страна да съм там. Вместо това се опитвам да използвам тези песни като творческа възможност да открия уникално място на това събитие. Улавянето на чудесен кадър Какво трябва да е изображението, за да ме развълнува? Всъщност всяко, което показва енергията на събитието. Търся начини да покажа енергията в залата. Често това може да означава снимане през тълпата – в крайна сметка без нея това може да е просто кадър от продуцентска репетиция. Няма правила за това, всичко се свежда до гледане през визьора и усет, че е правилно. С практиката това се превръща в инстинкт.

Фотоапарати и обективи – кога какво да използваме

Винаги имам два фотоапарата около врата си – Sony α7R III и α7S II. Снимам много от изображенията си с α7R III. Неговият 42,2-мегапикселов сензор ми дава детайлни изображения и е много добър при слаба светлина. Въпреки това, когато светлината е много слаба, използвам α7S II. Той е със сензор с по-ниска разделителна способност, но мога да снимам с висока чувствителност, без да се добавя много шум в изображението.

Тях ги придружават четири обектива: 24 – 70 мм f/2.8 GM, който обикновено е монтиран на единия фотоапарат, и 85 мм f/1.4 GM или 70 – 200 мм f/2.8 GM – на другия. В чантата ми е обективът 12 – 24 мм f/4 G за супер широкоъгълни кадри. Те покриват всякакви сцени, които трябва да снимам на концерт.

Ако снимам един концерт, а не цялото турне, чудесен избор е да монтирам обектив 24 – 70 мм f/2.8 GM на фотоапарата си. Мога да снимам цялата вечер само с него. Въпреки това, когато снимам турне и вече имам изображения от няколко вечери, понякога използвам само обектив 85 мм f/1.4. Интересно е да се ограничиш само с един, тъй като ти се налага да започнеш да се фокусираш върху детайли и да търсиш по-творчески тип кадри.

Обективът 85 мм f/1.4 GM е чудесен за събития с по-малко светлина. Наскоро се влюбих във функцията за AF върху очи на α7R III особено при използването на обектив 85 мм GM с широко отворена апертура при f/1.4. С новата актуализация функцията винаги търси око, като така вокалистът е на фокус на всички снимки, а не миглите, носът му или микрофонът пред лицето му. Това напълно променя нещата.

Фокусиране Превключвам между използването на автофокус и ръчно фокусиране. Използването на ръчно фокусиране е творчески избор. Понякога искам например струните на китарата да са отчетливи, а вокалистът да е замъглен, но да се разпознава на заден план. За да направя това, се възползвам пълноценно от функцията Focus Peaking, което помага и при използването на по-стари ръчни обективи. Също така настройвам персонализиран бутон за активиране и увеличение на изображението. Мога да видя изображенията в реално време и да проверявам фокуса, което е важно, когато имате високата разделителна способност на α7R III. Експонация Винаги използвам фотоапарата в режим на напълно ръчна експонация. Обичам да имам постоянен контрол върху затвора, блендата и ISO чувствителността. Изборът ми за бленда се основава на търговски и технически съображения. Например, ако се опитвам да заснема кадър за плакат от турне, трябва да се уверя, че всеки член на групата е фокусиран, поради което може да снимам с f/5.6, а не с f/2.8 или с f/1.4. Когато става въпрос за скорост на затвора, трябва да се има предвид замъгляването при движение на изпълнителя. Най-бавната удобна за мен скорост на заснемане е 1/160 сек, когато искам отчетливо изображение. Разбира се, замъгляването при движение може да е артистичен похват и в тези случаи може да забавя доста повече, за да получа замъгляване при движението на барабани или струни например.

Има няколко ключови неща в зависимост от кадъра, но лицето на изпълнителя обикновено е най-важно. И α7R III, и α7S II ми дават много свобода при обработване на детайлите на сенките, когато редактирам необработените файлове, затова общото ми правило е да избягвам частични светли акценти. Използвам хистограма, за да проверя експонацията на осветяването, преди да снимам. Винаги предпочитам да има повече сенки и да не загубя светлите акценти, но понякога това не може да се случи. Нямам против дребни детайли и размитото осветяване, но когато имам голяма плоска повърхност, ги избягвам изцяло. Намирам за много по-ефективно да "избутам" сенките, отколкото да "издърпам" обратно светлите акценти.