Попитайте Дейвид Бастианони какъв е ключът към вдъхновяващата сватбена фотография, фокусирана върху истории, и той ще ви даде доста прост отговор: „Взаимоотношения“. Изграждане на връзки на доверие и креативност не само с клиентите, но и със снимачния екип и оборудването. Според него именно това създава безупречно изящните изображения. „В сватбената фотография“, усмихва се той, „никога не танцуваш сам.“

„Нашият подход е да съчетаем важните моменти от сватбата с чиста естетическа красота“, обяснява Дейвид. „Показваме елегантността на детайлите в перфектен баланс с емоциите на деня. Всеки човек трябва да се чувства очарователно и удобно пред фотоапарата и затова полагаме допълнителни усилия за него. Очакванията са големи, но ние даваме на нашите двойки възможно най-добрите спомени. Показваме истината за тяхната любов.“

С любов и уважение взаимоотношенията се запазват и това е видно в един скорошен проект, в който Дейвид и неговата партньорка в бизнеса Алесия Франко бяха поканени да документират щастието на клиент за пореден път. „През 2022 г. снимахме сватба в Опера Гарние в Париж“, спомня си Дейвид, „а две години по-късно – годишнина от сватбата им в Лувъра, Версай и други места във френската столица. Сватбата беше чиста драма и емоция, а годишнината беше ведра, спокойна и радостна.“

„За фотографите работата по сватби и събития на тези невероятни места е друга част от взаимоотношенията“, казва той. „Не трябва да забравяте, че клиентът е избрал да празнува на тези места, затова се отнасяйте с него почти като с един от гостите. Той е част от историята и атмосферата на деня и трябва да бъде видим.“

„Но места като Опера Гарние са истински подарък и за фотографите“, продължава той. „Мечта е да работиш в такава обстановка, в която архитектът ти е подарил пространство и светлина – перфектната сцена за емоционални моменти като танци и празненства.“

Друга връзка, на която Дейвид се осланя в сватбената си фотография, е тази между цветовете и черно-бялото. „Снимаме пълноцветно в 99% от случаите“, обяснява той, „но изборът да снимаме в черно-бяло за тези събития беше едновременно практичен и драматичен. В Опера Гарние има изобилие от цветове, така че решихме да опростим изображенията с черно-бяла обработка, която да помогне на зрителя да се концентрира върху емоцията без разсейване.“

В съчетание с прекрасните локации обработката на изображенията създава усещане за непреходност, към което Дейвид се стреми в своето студио. „Искаме изображенията да се усещат веднага като емблематични, но и да изглеждат актуално в идните години. Трайната, вечна фотография е като религия за нас и тя произтича от вида фокусни разстояния и обективи, които използваме.“

„Главни сред тези обективи бяха класическите документални обективи като FE 24mm f/1.4 GM, перфектен за по-широкоъгълни кадри, включващи великолепната архитектура“, казва Дейвид, „и FE 35mm f/1.4 GM и FE 50mm f/1.2 GM с тяхното вярно и естествено пресъздаване на образа, което събужда автентични спомени. Но използвахме и вариообективите FE 24-70mm f/2.8 GM II и FE 24-105mm f/4 G OSS – универсални, резки и компактни обективи, идеални за сватби и тържества.“

Въпреки че през снимачните дни бяха използвани няколко различни обектива, те винаги бяха монтирани на фотоапарати Sony Alpha 7 IV. „За всички нас използването на едни и същи фотоапарати по време на работа е основата за още една щастлива връзка“, обяснява той. „Например ако има проблем... да речем, че някой разлее напитка върху фотоапарата ми и той се повреди, няма паника. Просто вземам фотоапарат от втория фотограф. Бутоните и менютата са настроени по един и същи начин, така че можем да си сменяме фотоапаратите, без дори да се замисляме. Креативността ще си остане моя, защото оборудването е много адаптивно.“

И подобно на много професионални фотографи Дейвид посочва невероятния автофокус с разпознаване на очи на Alpha 7 IV като ключов особено при работа с обективи с много широка бленда като FE 50mm f/1.2 GM. „Винаги фокусът е удивителен“, казва той, „и измежду хиляди снимки може би има само няколко, които не са перфектно фокусирани. Нищо не е необходимо да се калибрира или да се поставя под въпрос.“

Връзката на Дейвид със сватбената фотография продължава десетилетия, но все още има върхове, които го изненадват. „След всяка церемония има адреналин и радост“, завършва той, „но когато изградиш връзка и бъдеш поканен отново в живота на хората, това е специален комплимент. Сватбите на места като Опера Гарние също са особено вълнуващи. Поглеждаш назад и си мислиш: „Уау, да правиш сватба там е истинско постижение.“ И разбираш, че това е много повече от работа, това е делото на живота ти.“