Пътят на Кейт Къркман към фотографията е малко по-различен от този на повечето хора. След като учи „Изящни изкуства и история на изкуството“ в университета, се насочва към кариера в медийната индустрия, но след това всичко се променя, когато става майка. Кейт осъзнава, че търси нова страст и бягство от света на офисите и пътуването до работа.

Годините, които прекарва в университета в изучаване на изящни изкуства и история на изкуствата, наистина си казват думата, когато Кейт започва своето фотографско пътешествие, и продължават да й предоставят уменията, необходими във фотографията до ден днешен. „Взимам много от света на изящните изкуства – разказва тя – а и термините при визуалната композиция са близки до тези, които съм учила по история на изкуството. Някои хора могат инстинктивно да създадат дадено изображение по-добре от други, но моята теория е, че всеки може да се научи на композиция, което подобрява работата им. Напълно вярвам, че преподаването на основите на композицията ще направи всеки човек по-добър фотограф“.

Кейт пояснява, че за нея светлината е най-важният елемент от изображенията ѝ: „Ако разбираш светлината, разбираш експонацията, след което може да поемеш контрола върху изображението и нещата стават вълнуващи. Знам как обичам да снимам светлината и макар и понякога да е трудно, защото работя на терен, това е най-приятната част от фотографското пътешествие – откритието“.

Използването на светлината е константа в снимките ѝ на хора. Независимо дали е индивидуален, или семеен портрет, будоарна фотография или сватба, всички показват нейния неповторим стил и човек може да види начина, по който си служи със светлината и изящния фон. Всяка снимка е до голяма степен произведение на изкуството сама по себе си, предназначена да бъде закачена на стената и всички да я гледат.

Кейт и нейният съпруг се занимават със сватбена фотография. Тя разяснява, че тяхната роля е да разкажат история, но философията им е много различна от тази на документалните фотографи. „Вярваме, че една снимка е толкова наше дело, колкото и на хората, които участват в нея. Обикновено размествам и насочвам хората, опитвам се да ги поставя в най-красивата светлина, която мога да намеря – ние не просто заснемаме каквото е пред очите ни, ние създаваме тези моменти“.

По отношение на оборудването си Кейт разчита на двата си фотоапарата Sony Alpha 9 за снимане, като според нея това е идеалната комбинация от размер и скорост както по отношение на автофокуса, така и на честотата на серийно снимане. „Също така имам нужда и от фотоапарат с два слота за карти. За мен това е задължително, когато снимам сватби.“

По отношение на обективите Кейт разполага с комплект предпочитани обективи. „Използвам обективите Sony G Master за всички фотосесии с хора. Имам моделите FE 70-200mm f/2.8 GM, FE 24-70mm f/2.8 GM и 85mm f/1.4 GM. Използвам също и макро обектива FE 50mm f/2.8, но това е само за снимки отблизо.“

Преминаването от DSLR към безогледални фотоапарати е изиграло голяма роля за начина, по който снима Кейт. „Предвид опита ми с DSLR фотоапаратите има функции, без които сега не бих могла да живея“ – разказва Кейт. „Възможността да виждаш финалната си снимка във визьора, преди да си я направил, е невероятна, а функцията Eye AF ми позволява да държа фотоапарата на всяко място и очите пак да са на фокус“.

„За мен преминаването от DSLR към безогледален фотоапарат беше доста лесно – все едно да караш кола, която преди не си карал. Отначало е непознато, но след няколко пъти шофиране става просто от само себе си. Сега откровено си мисля, че би било адски странно да се върна назад и да не мога да виждам експонацията си – сега това е нещо, което изглежда толкова очевидно. Мисля, че би било доста болезнено“.