Когато снимате с фотоапарат или кинокамера за първи път, обикновено работите по-бавно, за да опознаете оборудването малко по малко. Това не е начинът, по който действа Майк Грей. За първата си снимачна сесия със Sony FX3 той пожела да се спусне дълбоко и да изпита границите на възможностите на кинокамерата.

„Не ми е известно някой да е изпробвал докрай възможностите на тази камера“, обяснява Майк, „и исках да видя как ще се представи в различни ситуации. Преди това бях снимал със Sony Alpha 7S III и бях любопитен да проверя какво може Sony FX3. Тя има същите възможности при слаба светлина благодарение на невероятната система с два канала за ISO усилване (Dual Native ISO), като по-високата базова чувствителност е ISO 12 800. Това означава, че във всяка ситуация със слаба светлина съм спокоен, че ще запиша чисто изображение без шум.“

Имаше определени сцени, които Майк желаеше да заснеме, но дори и след като избра място за снимане, остана още работа по проучване и подготовка, включително издирване на нещо, което да прилича на космически скафандър. „Търсенето на скафандър беше кошмар! Тъй като Холивуд е съвсем наблизо, бихте си помислили, че намирането на такъв костюм ще бъде лесно, но се оказа трудна работа“, казва Майк.

Скафандърът беше предназначен за сцена от видеото, която впоследствие се оказа любимата на Майк.

„Заснехме сцената в тунели и пещери близо до Долината на смъртта, на около два часа път с кола от Лас Вегас. Придвижването до мястото беше затруднено от затворени пътища. Накрая се наложи да караме пред пресечен терен, за да стигнем до пещерите. Отне много повече време от очакваното, а трябваше да бързаме, понеже светлината достига тунелите в определен час от денонощието.“

Преодоляването на толкова много трудности обаче си струваше, защото снимките от тунелите изглеждат невероятно. Майк разказва за вълнението, което изпитал, когато пристигнал и започнал да снима: „Имаше адреналин и лудост“, спомня си той. „Най-после пристигнахме и в пещерата проникваше тази невероятна светлина. Наоколо се носеха прах и песъчинки, създавайки невероятни лъчи от светлина в тунелите. С автофокуса на Sony FX3 можех да използвам режима за проследяване, за да задам обекта, който да бъде фокусиран, и повече не се тревожех, че прашинките или светлината може да променят фокуса. Мястото на снимките ми позволи да покажа на какво е способен пълноформатният сензор с 12 мегапиксела при запис на 4K видео в условия на слаба светлина.“

По-голямата част от видеото е заснета с два обектива – FE 35mm f/1.4 GM, който е един от любимите обективи на Майк, и обектива FE 16-35mm f/2.8 GM. „Широкоъгълният вариообектив е страхотен за пътешествия, за туристически влогове или други подобни неща. За този проект използвахме страхотен набор от обективи”, казва Майк.

След това ни хрумна идеята да монтираме FX3 на дрон. „Обадих се на един приятел – Джоел, пилот на FPV дрон, който живее в Лос Анджелис – за да видя дали може да помогне“, казва Майк. „Помощта се изразяваше в управляване на дрона с FX3 след бъги в пустинята и автомобил 4x4 из Лос Анджелис.“ След това Майк използва жироскопските данни от камерата в Sony Catalyst Browser, за да стабилизира кадрите при постпродукцията.

„Искахме да използваме възможно най-широкия зрителен ъгъл“, казва Майк, „а най-широкоъгълният обектив, който носех със себе си, беше FE 14mm f/1.8 GM. Използването на бленда f/1.8 ми гарантираше, че мога да снимам всички сцени при слаба светлина, без да се притеснявам за качеството на изображението.“

Майк останал впечатлен от работата на Sony FX3 – не само от качеството на изображението, но и от изработката и управлението на кинокамерата.

„Всичко до най-малкия детайл е създадено така, че максимално да опрости снимането. Проектирана е специално за запис на видео, така че неща като светлинните индикатори за запис са ключови – те показват, че със сигурност записвам, което е важно при снимане на спонтанни и динамични сцени.“

„Друго предимство са множеството точки за монтаж на аксесоари. Успяхме да монтираме всевъзможни стойки и държачи към Sony FX3, позволяващи креативна работа без нужда от клетка за кинокамери. Това ми позволяваше да позиционирам камерата под уникални ъгли и да улавям различни гледни точки.“