Всичко, което съпътства музиката

Майке Ронхаар винаги се е вълнувала от музиката и често посещава концерти и фестивали, което по нейните думи е магично усещане. Но това, което не е осъзнавала, преди да започне да се занимава с документиране на музиканти, е колко тежка работа и часове инвестират тези артисти в музиката си. "Точно тази отдаденост се опитвам да уловя в снимките си" – казва тя.

Работата на Майке в музикалната фотография се фокусира върху страстта и интимността зад сцената, която може да бъде открита само при пътуването с група на турне. Турнетата според нея помагат "да станеш част от екипа" и "да се приобщиш перфектно", което е страхотно за създаването на изображения със собствен стил.

За да улови тези моменти, предпочитаният от нея фотоапарат е α7R III в комбинация с надеждния α7S II, който все още използва редовно за снимане с висока ISO в условия на изключително слаба осветеност и който е бил с нея през годините.

За поредицата си All That Moves Around Music (Всичко, което съпътства музиката) Майке използва документални изображения на изпълнители, които излизат на централната сцена. "Избрах заглавието, тъй като исках да акцентирам, че на сцената не е само изпълнителят и че около музиката има повече, отколкото хората си мислят" – обяснява тя.

Докато едни може да се фокусират върху енергията и адреналина на сцената, Майке се интересува най-много от моментите, когато групата е зад кулисите; "Винаги се опитвам да уловя по-интимните моменти. Имам изображение, на което Тайлър Брайънт се отпуска на диван с китарата си – преди шоу, след шоу, винаги държи китарата си в ръце и свири или записва. На изображението той се е пренесъл в свой собствен свят. Това е наистина интимен момент, в който той е с мислите си. За мен това е магически момент."

За да заснеме естествени изображения на група с истинско усещане за интимност, Майке обяснява за важността на това да може да се слееш с групата на турне. Всъщност тя казва, че като фотограф е важно да е невидима. Моментът, в който се качи на автобуса, вече е в дома на групата. Тя разказва: "Не става въпрос за човешката или фотографската гледна точка. Групата е важна и трябва да се приобщиш към живота им." Пример за това е емоционална снимка, заснета зад кулисите, на Денис Дьоейнхауер, който "отделя секунда, за да се съсредоточи в коридора", преди голям концерт.

Когато се замислим за обстановката на група зад кулисите или в автобуса за турнето, обикновено си представяме леещ се алкохол и купони до зори, но Майке обяснява, че реалността е много различна за повечето групи. Музикантите са хора и като всички нас изпитват стрес, умора и боледуват, но както те казват, шоуто трябва да продължи.

"Едно от изображенията ми е на Тайлър Брайънт след шоу. Беше хванал ужасен грип. Събра сили за шоуто, но след това беше толкова изтощен, че буквално се строполи болен на дивана. Наистина искам да покажа човешката страна и неподправения тежък труд, който тези хора полагат, за да направят шоуто магично за публиката."

Също като при всеки друг тип фотография позиционирането на правилното място в точното време е ключът към заснемане на най-добрите документални изображения и разбира се, това значи, че трябва да носите фотоапарата си постоянно със себе си. За Майке този фотоапарат е Sony α7R III, който често използва с обектива Zeiss 35 мм f/1.4. Тази комбинация е лека и достатъчно малка за носене навсякъде и разполага с функции, като тих затвор, който й позволява да снима дискретно. По отношение на качеството на изображението огромният сензор с 42,4-мегапикселова разделителна способност и широк динамичен обхват предлага на Майке гъвкавост при редакцията на изображения.

Интересното е, че Майке настройва своя α7R III за снимане в черно и бяло. "Докато гледам изображение в черно и бяло на екрана или визьора, дори си спомням за всички шоута, които съм заснемала в черно и бяло в ума си. Смешното е, че когато снимам в RAW формат, чак в етапа на постпродукция на изображенията за пръв път ги виждам цветно."

"Понякога се изненадвам от цветовете – продължава тя, – но винаги ги редактирам в черно и бяло, освен ако цветът не добавя нещо допълнително към снимката."За Майке черно-белите снимки са по-изразителни от цветните. Тя обяснява, че ако снимате изображение с цвят, цветовете допълват изображението. Когато снимате в черно и бяло, чистата енергия и емоция в този момент са на преден план.

За Майке е важно да улови тези моменти далеч от светлината на прожекторите на сцената. Част от причината да снима документалистика, както и кадри от изпълнения, е да завърши цялостна история.

"Фотографията на музика на живо и документалната фотография са две различни неща с много различен подход, но обичам да се занимавам и с двете. Обичам да пътувам с група, да проследявам целия процес. Ако заснемаш изпълнения на сцена и документални кадри, можеш да разкажеш цялата история на групата и точно това искам да правя. Опитвам се да дам на хората поглед отвътре за това колко много значи музиката за изпълнителя, като се надявам, че чрез снимките си мога да докосна хората чрез моето отношение към музиката и това на групите, с които работя."