Ако Луиджи Балдели трябваше да избере снимка, с която да обобщи своя проект за калабрийските въглищари в Италия... той не би направил това. "Мисля – обяснява той, – че една снимка не може да обобщи сложността на ситуацията. Най-добрият начин, по който тя може да бъде описана, е с колекция от много различни изображения."
Този гоблен от изображения прави проекта успешен, казва той, с колекцията от изображения, които оформят историята, за да покажат "частица от всичко – тяхната работа, техните усилия, дима и трудностите в тази среда."
Неговият калабрийски проект започва през май 2019 г. Луиджи е обладан от идеята да документира въглищарите, защото това е работа с антични корени, характерна за калабрийския регион, и се предава от баща на син.
Подхожда ли към нея по същия начин, по който заснема други общности през знаменитата си кариера? "От една страна, да – споделя той, – но от друга всяка история и обект са различни, така че е важно винаги да си готов и да си открит. Трябваше да открия най-добрите времеви периоди, през които да върша работата си, и да следвам темпото на въглищарите, за да предотвратя каквито и да било неудобства за тях."
Докато се сближава с обектите си, Луиджи е добре приет."Те са много мили и дружелюбни хора – обяснява той – и приеха присъствието ми, обясниха ми какво работят, разказаха ми историите си и ме поканиха да обядвам с тях. Когато приемането, увереността и приятелството са на подобно ниво, е лесно да правиш снимки, но най-важното нещо е, че уважаваш обекта си и неговата история. Научих това през кариерата си – този начин на работа наистина ми помага да се потопя по-дълбоко в историите на хората."
С над три десетилетия опит като професионален фотожурналист Луиджи знае всичко за това какво трябва да прави фотоапарата, но и какво не трябва да прави. "Добрият фотоапарат за репортажи – казва той – трябва да бъде надежден, лесно управляем и да прави техническата част на работата лесна. Това ми позволява да се концентрирам само върху изображението и върху това, което виждам през обектива. Моят α7R III е надежден, дискретен и лек, но също така и професионален, и всички тези качества ми позволяват изцяло да се фокусирам върху изображението. Снимането става рефлекс, а не нещо, за което трябва да мислиш."
При работата в предизвикателните среди на въглищарите определени силни страни на α7R III правят работата на Луиджи много по-лесна. Например, работата с усъвършенствания автофокус на фотоапарата и работни показатели при високо ISO му дават ясно фокусирани резултати както за интимните портрети на работниците, така и докато документира как се трудят сред облаци от пепел и дим.
"По време на този проект наистина оцених автофокуса на фотоапарата – възможността да снимаш с високо ISO, качеството на изработката и отличната батерия. Той разполага с всичко, от което се нуждаех, за да заснема кадрите, които исках. Например, заради работните показатели на ISO можех да заснемам картини с много малко светлина, а защитата от атмосферни влияния на фотоапарата означаваше, че можех без проблем да работя в дъжда."
За този проект Луиджи използва FE 24 – 70 мм f/4 ZA OSS на своя α7R III, осигуряващи му комбинация, казва той, "която ми позволи да се справя с всички ситуации". Всичко от мащабните кадри на силуетите на трудещите се въглищари на фона на дима до удивителните портрети на мъже, покрити с пепел, са заснети с един и същ обектив, което означава, че има възможност да работи бързо и да реагира спрямо момента. Работата с единствен обектив също означава, че не съществува риск от смяна на обективи в дима. Луиджи споделя, че също така се е придържал към постоянно ISO от 2000, което му позволява да работи с бързи скорости на затвора и по-малки апертури, подсилващи прашната обстановка.
И така, приключил ли е за момента Луиджи с проекта? "Не – споделя той с усмивка – ще се радвам да се върна през есента и да се опитам да открия различна светлина и различна гориста среда. Предимството на дългосрочните проекти е това, че можеш да откриеш нови неща всеки път – може би неочаквани неща – и да опознаеш история по-добре и по-добре."
Но наред с това, че иска да открие нови неща, оказват ли влияние взаимоотношенията, които е изградил по време на проекта, на желанието му да се върне? "Естествено! – казва през смях той. Колкото повече време отделям на един проект, толкова повече увеличавам нивото на доверие с обекта или обектите и намирам изображенията, които са важни за правилното представяне на историята. Трябва да прекараш определено време, потопявайки се в репортажа, за да намериш човечността, емоцията, страстта, интимността, атмосферата и историята в него. Не искам да спирам на повърхността, защото знам, че винаги мога да намеря повече."
"За мен фотографията не дава отговори, а емоции и въпроси"