„Когато става въпрос за травъл фотография“, започва Толис Фрагудис, „колкото по-дълго се задържите на дадено място, толкова по-дълбоко ще можете да го опознаете. За мен това е най-вълнуващата част. Когато отида на ново място, искам да го опозная, както и хората, които живеят там. Така че се задържам толкова дълго, колкото мога, без да си поставям твърде много цели. Травъл фотографията не трябва да прилича на рутинен списък със задачи.“

Този подход може да издигне резултата доста над туристическите стандарти и ефектът е видим в последните му снимки, заснети из пустините и планините на Намибия. „Повечето хора посвещават дадено място, като си заделят около седмица. Това не е много време, но задачата им става още по-трудна, ако са набелязали 100 неща, които държат да видят и заснемат. Останах в Намибия един месец и макар това да не е достатъчно, за да опознаеш една страна, все пак беше достатъчно, за да открия нещата, които търсех.“

Това е особено вярно, когато снимате хората на дадено място, обяснява Толис. „Независимо дали става въпрос за централноевропейски град, или за пустинно племе, ако бързате, ще постигнете само изображения, които изглеждат като заснети от чужденец. Но ако прекарате ден или повече, като живеете, ядете и говорите с местните хора, започвате да разбирате начина, по който живеят. И това прави снимките по-естествени и завладяващи.”

Но как се прилага това на практика особено в напълно непозната страна? „Важно е първоначално да не се увличате твърде много в снимането, а да се опитате да се потопите в атмосферата. Оставете очите и сърцето ви да ви водят и ще намерите правилния път.”

„Намирахме се в планински проход в района Шпицкопе, където се заговорих с местна жена на име Рийт ван Шалквек. Попитах я дали можем да лагеруваме в прохода, като направим снимки на върховете и скалите под звездното небе. Оказа се, че нейният съпруг е известният аерофотограф Паул ван Шалквек. Тя познаваше много местни хора и когато попитах за племената в региона, тя ни даде ценни напътствия.“

Заедно със своя водач Толис посетил племето овахимби, като им занесъл подарък от хранителни продукти, като брашно, олио и сол, в замяна на един ден престой в техния лагер. „Така те разбраха, че намеренията ми са честни. В началото изобщо не снимах. Но се получи смешно, защото не след дълго те казаха: „хей, къде ти е фотоапаратът, давай да се снимаме!“

„Когато снимам портрети по време на пътешествие, те често са в спонтанен стил, без излишно позиране на обекта, но пък изглеждат по-естествени и неочаквани. В такива ситуации на помощ идват функциите на Sony Alpha 7R IV.”

„Разбира се, автофокусът на Alpha 7R IV е от ключово значение“, продължава той, „а скоростта и точността му бяха много важни, тъй като много от портретите бяха заснети с обектив FE 135mm f/1.8 GM при максимален отвор на блендата. В такива ситуации, в които дълбочината на рязкост е само няколко сантиметра, автофокусът с проследяване на очи е безценен. Работи в целия кадър, така че нищо не му убягва. Хората се движат, смеят се и живеят точно както исках да ги запомня, но фотоапаратът не може почака.“

В тези ситуации подвижният дисплей на Alpha 7R IV също беше от полза. „Не обичам портрети, в които обектът позира, затова рядко вдигам фотоапарата до окото си. Този начин на снимане може да накара хората да се чувстват неудобно. Вместо това дисплеят на Alpha 7R IV ми помага да снимам, без да гледам директно към тях, а с фотоапарат на коляното не бия на очи. Те си мислят, че проверявам другите снимки, и съответно се държат по-непринудено – просто застават в по-естествена поза.“

Друг важен аспект на Sony Alpha 7R IV според Толис е невероятната детайлност, която фотоапаратът постига благодарение резолюцията си, но и благодарение на динамичния си обхват в ярките и тъмните зони на контрастните сцени. „Когато купувам фотоапарат, едно от най-важните съображения е динамичният обхват, а при Alpha 7R IV той е невероятен. Отличен пример за това е тази снимка на матриарха на племето в нейната колиба. Слънцето огрява вътрешността, но нищо не се е изгубило в ярките или тъмните зони.“

И така, каква е равносметката на Толис от едномесечния му престой в Намибия? „Това е много безопасна и красива страна, която не прилича на никоя от страните, които съм посещавал досега, но най-силно впечатление ми направиха хората със своята откритост и жизнерадостност. Те имат специална енергия и аз съм щастлив, че успях да я уловя с моя фотоапарат Sony – идеалният спътник за снимки, вдъхновени от пътешествия, като тази.“