Режисьорите Сузана Коза и Денис Шмелц планираха независимо да си починат от заетите си графици на прекрасния остров Сардиния. Когато се свързахме с тях, за да ги попитаме дали биха тествали новия FE 24-70mm f/2.8 G Master Mk II, и двамата се съгласиха, че възможността да са сред първите, тествали новия обектив, е твърде изкусителна и отделиха време от почивката си, за да създадат красивия филм "Каролина".

Сузана е движещата сила зад самия филм и може да прочетете размишленията й по-долу. Денис извършва снимачния процес и кадрите зад кулисите.

Какво беше първото Ви впечатление от обектива?

Възхитителният ми 24-70mm G Master вероятно е най-използваният от мен обектив, тъй като покрива толкова широк диапазон – от пейзажи до близък план, така че наистина се вълнувах да видя как ще се справи Mk II. Бях толкова щастлива, когато за първи път го взех, защото е значително по-лек и малко по-малък от Mk I. Щракането на пръстена за блендата може да се изключи и така да работи тихо и непрекъснато, но може и да се заключи, за да се избегне случайна промяна на блендата – много полезна функция за създатели на филми. Поради по-ниското тегло равновесието с Alpha 7S III и FX3 е много по-добро и изобщо не натежава напред. Това е от голямо значение при снимане със стабилизатор и нямах проблем да управлявам стабилизатора с една ръка.

Как Ви се сториха работните показатели на новия обектив в сравнение с настоящия Ви MK1?

Обикновено винаги работя с ръчен фокус и доскоро бях отявлен противник на автофокуса; смятах, че това е за начинаещи. Но преди около година извърших първите тестове с Alpha 7S III и моите обективи G Master и бях наистина впечатлена колко добре работи автофокусът. Затова бях наистина доволна от 24-70mm GM Mk I, но имаше някои кадри, при които автофокусът не сработваше перфектно. Но за огромно щастие, автофокусът на новия Mk II е наистина несравним. Използвах го много при тези снимки с FX3 като главната камера и Alpha 7S III като камера на стабилизатора. Около 80% от филма е заснет в режим на автофокус. А това съм аз – най-големият критик на автофокуса и привърженик на ръчния фокус, но честно казано, един помощник-оператор повече не може да се съревновава с тази технология. Удоволствие е да преглеждам кадрите, тъй като за трите дни снимки няма нито един кадър, в който фокусът не е точен – нито един! Невероятно! Но сега агонията за избор при постпродукция е още по-тежка, тъй като повечето кадри са използваеми :-)

По време на снимките използвах доста автофокус на очи, човешки или животински, както и проследяващата функция. Тя е тиха и абсолютно прецизна и съм много благодарна, че сработи безупречно, тъй като е много трудно да снимате животни и деца, особено когато не са обучени актьори.

Просто следвате естествените им движения и може да стане доста хаотично и трудно да се заснемат добри кадри. Ако освен това работите самостоятелно, е голямо облекчение да може напълно да разчитате на оборудването да помага при работата. След снимките през първия ден имах пълно доверие на екипировката и можех да се фокусирам върху усещането на филма, режисирането и поддържането на духа на всички.

Като режисьор сториха ли Ви се особено полезни някои от новите функции?

Потискането на фокусното дишане беше наистина голям плюс за мен и не забелязах никакво фокусно дишане, въпреки че променях фокусни точки от предния към задния план множество пъти.

Ръчният пръстен на блендата е много удобен за мен като режисьор, най-вече защото работи с тактилна обратна връзка (щракване) или непрекъснато. Бързо свикнах да го използвам и настройвах блендата само чрез пръстена на обектива. Също така ми допадна, че пръстенът може да се заключва, за да се избегне случайна промяна на блендата по време на снимки.

Последни размисли, които искате да споделите?

Използвам обективи G Master от години и съм наистина доволна от тях; с всяко ново издание те ставаха все по-добри. Тъй като работя основно с FX6, FX3 и Alpha 7S III, оригиналните обективи Sony са идеалната комбинация и мога да извлека максимума от функциите, най-вече впечатляващия автофокус! Но най-много обичам това, че оборудването ми предоставя толкова много творческа свобода като самостоятелен режисьор. Мога да заснемам кадри, които бяха немислими за самостоятелно заснемане до неотдавна, кадри, за които би ми трябвал асистент. Например въвеждащият кадър във филма, в който започвам близо до лицето на майката, ходя на 180° около нея и след това отварям кадъра върху нея и дъщеря й като широк кадър. За мен е невероятно удоволствие, че мога да мисля и работя още по-свободно и креативно.