Спортен шампион

 Боб Мартин

Боб Мартин е многократен носител на награди за спортна фотография, който специализира в заснемането на спортна и екшън фотография за реклами, корпоративни клиенти и журналистически организации.

Боб Мартин

През своята 30-годишна журналистическа кариера Боб е заснел всяко важно спортно събитие – започвайки от последните петнадесет летни и зимни Олимпийски игри и стигайки до поло турнир със слонове и яздене на коне върху лед. Заснел е всеки тенис турнир Уимбълдън от 1982 година до сега и работата му го е отвеждала до най-далечните краища на света. Негови фотографии са включвани в множество публикации, включително в Sports Illustrated, Time, Newsweek, Life Magazine, Stern, Paris Match, Bunte, L’Équipe, Sunday Times и New York Times.

Работата му е заслужила над 60 национални и международни награди и е трикратен носител на желаната от всички награда "Британски спортен фотограф на годината". През 2015 г. издава отличената с награди книга "1/1000th The Sports Photography of Bob Martin" – смайваща ретроспекция, покриваща тридесетте години на фотографиране на почти всяко значимо спортно събитие.

Наскоро с Боб успяхме да обсъдим фотографията и защо е преминал от DSLR към използване на безогледалните фотоапарати на Sony.

Bob-Martin-sony-alpha-9-tennis-close-up-of-tennis-players-feet-as-they-leave-the-ground-mid-shot
© Bob Martin | Sony α9 + FE 400mm f/2.8 GM OSS | 1/2500s @ f/5.0 ISO 640

Какво ви вдъхнови да се превърнете в професионален спортен фотограф?

Винаги съм бил фен на спорта, въпреки че не съм се стремил да стана спортен фотограф. Мечтата ми беше просто да стана обикновен фотограф и в училище станах напълно обсебен от тъмната стаичка. В колежа непрекъснато снимах и постепенно започнах да работя като фотожурналист. Обичах да пътувам и се вълнувах да виждам снимките, които правех по време на тези пътувания, да се появяват във вестниците няколко дни по-късно. Започнах от време на време да получавам работни предложения от фотографски агенции, занимаващи се със спорт, и така започна всичко.

Bob-Martin-sony-alpha-9-gymnast-twirling-a-ribbon-into-a-circle

© Bob Martin | Sony α9 + FE 100-400mm f/4.5-5.6 GM OSS | 1/1000s @ f/5.6 ISO 3200

Как успявате да запазите стила на фотографията си свеж и вълнуващ?

Един добър мой приятел в САЩ, Уолтър Иуос, който вероятно е най-известният спортен фотограф за всички времена, ми каза веднъж преди много години: "Трябва непрекъснато да преоткриваш себе си, в противен случай ще се превърнеш в динозавър". Никога не забравих казаното от него и то важи с пълна сила и днес. Ужасно е човек като мен, обичащ вестници и печатни изображения, да го каже, но мисля, че вестниците и списанията са на изчезване, и фотографите, които все още ги идеализират и които не са продължили напред, всъщност са динозаврите. Не искам да опростявам фотографията си – все още се стремя да давам най-доброто от себе си и единственият начин да поддържам работата си на необходимото ниво е да мисля извън рамките на общоприетото. Това е причината вече да работя много с управителни органи на спортни учреждения и федерации. Те са тези, които все още желаят да похарчат средства за качествена фотография, и това, което правя за тях, е да се опитам да им предложа нещо различно от стандартните снимки, които обикновено виждат.

Bob-Martin-sony-alpha-9-golfer-hits-his-ball-out-of-a-bunker
© Bob Martin | Sony α9 + FE 400mm f/2.8 GM OSS | 1/5000s @ f/2.8 ISO 100

Работата ви с тези ръководни органи и федерации пречка ли е да снимате толкова, колкото бихте искали?

Снимам по-малко, отколкото преди, особено с напредване на възрастта, но все още снимам доста от големите събития, като Олимпийските игри и Уимбълдън. Продължавам да участвам в по-малките събития, но вместо да съм в центъра им, аз ръководя процеса зад кулисите, образно казано, и всъщност се занимавам с организирането на екипи от фотографи. В интерес на истината преминах отвъд етапа, в който исках да стоя зад гол линията в някой дъждовен съботен следобед.

Изпълнявате ролята и на консултант на Международния олимпийски комитет. В какво се състои тя?

Може да бъде нещо просто, като предлагане на най-добрите възможни практики при организиране на фотографи, или нещо по-детайлно, като даване на съвети относно разположение и размери на лого, за да се гарантира най-добрата му видимост във финалните изображения. По време на Олимпийските игри в Рио помогнах с избирането на цветовете за различните спортни обекти. Например за плувните събития първоначално искаха да използват зелено за цветовата схема, докато не им обърнах внимание, че не би изглеждал особено добре, отразен в синята вода! 

Bob-Martin-sony-alpha-9-skier-silhouetted-against-the-snow-attempts-a-fast-slalom

© Bob Martin | Sony α9 + FE 400mm f/2.8 GM OSS | 1/5000s @ f/5.6 ISO 320

Смятате ли, че технологиите във фотографията са променили подхода ви към спортната фотография?

Без съмнение. Когато функцията автофокус се появи за първи път, хората казваха, че тя ще бъде гибелна за фотографията, защото с нейна помощ всеки ще може да заснеме отчетливо изображение, но за мен тя беше прекрасна, тъй като зрението ми не беше перфектно. Днешните фотоапарати са вече толкова усъвършенствани, че превръщат спортната фотография в нещо още по-добро. Вместо да се тревожа дали кадърът ми e на фокус, или не, сега мога да се съсредоточа върху композицията, фона и светлината. Важно е обаче да не се забравя, че независимо от всичко, което съвременните фотоапарати могат да направят за вас, трябва да познавате основните принципи на фотографията и да разберете кога определена функция ще ви е от полза. Не съм привързан към комплекта, който използвам – ако един фотоапарат ми върши работа, значи го харесвам.

Bob-Martin-sony-alpha-9-horse-racers-approaching-the-finish-line

© Bob Martin | Sony α9 + FE 400mm f/2.8 GM OSS + 2x Converter | 1/1600s @ f/8.0 ISO 800

Какво предизвика интереса ви към фотоапаратите Sony Alpha във вашата работа?

Честно казано, първоначално бях привлечен от безшумното заснемане. Тази функция ме развълнува, защото означаваше, че мога да снимам в обстановка, в която преди това не можех, например по време на игра на голф, когато съм близо до финалния удар при 18-та дупка и ситуацията изисква внимателен подход. Първият фотоапарат, който изпробвах, беше моделът α7R II. Той ми позволи да заснема кадри, които преди това не можех. Трябва да призная, че перспективите за EVF не бяха много обнадеждаващи за мен, тъй като бях свикнал доста с DSLR визьора, но в момента той е нещо, без което не мога да живея. Възможността за визуализиране на експонацията още преди освобождаването на затвора допринесе значително за гладкото протичане на работата ми. В момента използвам α9 за по-голямата част от моите кадри и той пасва идеално на моя стил на работа. Както вече споменах, гледам на фотоапаратите като на инструменти и тъкмо α9 се оказа инструментът, който работи отлично за мен.

TEST

 Продукти, включени в тази статия 

ILCE-9

Пълноформатна камера без огледало тип α9 с подреден сензор CMOS

SEL100400GM

FE 100 – 400 мм супер вариообектив за телефотография G Master

SEL400F28GM

FE 400 мм F2.8 GM OSS

SEL20TC


2x телеконверторен обектив

Вижте повече от изображенията на Боб Мартин


x