Историческият град Истанбул означава различни неща за различните хора. Той е най-големият град в Европа и единственият, който се простира на два континента; космополитна смес от култури, дестилирани от хилядолетия търговия, образование и религия... но за фотографа Мурат Пулат градът означава нещо друго: надежда.
"Дойдох от Анкара в Истанбул – обяснява той, – за да уча. Исках да завърша моето образование и да живея тук. По онова време винаги съм си мислел, че ще изкарвам прехраната си тук. Това беше моята мечта и виждам същата мечта, същата надежда в толкова много хора, които срещам."
Това са хората, които вдъхновяват Мурат за проекта му "Град на надеждата". Съсредоточавайки се в Истанбул, но отразяващ живота във всички градове, той е поредица от портрети и спонтанни снимки, всяка от които разкрива хората, които градският живот съблазнява и вдъхновява. Как той ги съгражда или разрушава.
"Винаги съм излизал навън и съм снимал – казва той, – но не беше достатъчно. Исках да науча повече за живота на хората и да задоволя моето любопитство. Затова снимах навсякъде в града: офис служители, магазинери, бездомните в изоставените места и демонстранти на паради. "Град на надеждата" е смесица от тези истории."
"Едно нещо обаче е сигурно – не е лесно да запазиш надеждата си в големия град. Всички тези хора имат надежда, като дойдат тук. Те искат да бъдат някакви – могъщи, богати или може би просто свободни, но твърде много от тях губят играта, защото шансовете са много малки. Успехът не е тяхната история."
За да улови "Град на надеждата", Мурат предимно използва α7R III и с преминаването си нагоре от α7 II той бързо изтъква разделителната способност и качеството на изображението като революционни.
"Основното нещо е разделителната способност и динамичният обхват – обяснява той, – особено последното, защото целият град е моето студио и трябва да съм готов за всичко. Може да видя нещо и трябва да реагирам и да заснема кадъра, без да имам лукса да настройвам светлината. Може да е закрит източник на светлина или ярко небе, но с α7R III е лесно да върнеш детайлите в светлите и сенчестите участъци. Същото важи и за неговите работни показатели за ISO. Той е силно адаптивен, така че мога да заснема обекти при слаба светлина с лекота."
Всеки обект е нова глава в неговия проект, но може да е трудно, казва той, защото обикновено хората са изгубили надежда. Понякога са демонстрантите от ЛГБТ парадите, на които им е отнето правото да се изразяват, а понякога са бездомниците.
"Познавам много хора, които са дошли тук – добри хора и добри работници, – но сега трябва да живеят на улицата. Времето е дъждовно и студено, но не мога да им помогна. Правя снимки, говоря с тях, прекарвам време, но аз мога да се върна към живота си, а те не могат. Аз съм наблюдател и понякога това е трудно."
Системата за AF на α7R III също преобразява начина, по който Мурат работи, до такава степен, че "преди 10 години нямаше да подема този проект, защото фотоапаратите просто не работеха по начина, от който се нуждая."
С режимът "AF върху очи", казва той "с едно натискане на бутона знам, че фокусът е фиксиран върху обекта. Това е много важно, защото, ако използвам точката на AF, за да открия окото, след което фокусирам и прекомпозирам, има отрязък от време, в който мога да изпусна момента. Това е едно нещо по-малко – едно техническо нещо – за което да се притеснявам. Знам, че фокусът винаги ще е остър дори когато снимам с широко отворена апертура, и ме оставя да бъда креативен." Изработката и размерът на α7R III впечатлиха и Мурат. Това означава, че може да получи снимките, които иска, във всякакви времеви условия и без теглото на DSLR или средноформатен фотоапарат. "За да снимам така, както го правя, на улицата, фотоапаратът трябва да е готов за дъжд или сняг – и той е. И размерът е перфектен особено когато използваш малки обективи, като FE 35 мм f/2.8. Можеш да бъдеш почти невидим."
"Не съм свършил. Ще отнеме още няколко години, защото искам да направя повече изображения, особено на истинските победители – тези, които получават това, което искат. Но победителите са по-трудни за откриване и понякога това е така, защото не знаят, че са победители. Толкова много хора са хванати в капана на желанието за повече и повече, че техните желания не могат да бъдат задоволени. Трябва да опростим живота си и да осъзнаем, че успехът не е това, което виждаме по телевизията или в списанията. Трябва да се научим като общество, че всички хора имат талант, всички имат умения и всеки е ценен. Може би това е най-голямата ми надежда."
