Когато разговаряме с Андреа Фрацета, той е именно в онова състояние, за което копнеят всички фотографи – знае, че е направил съвършения кадър с последната си задача.

Въпросното изображение е на един миньор, който със сетни сили работи във вулкана на връх Иджен, Индонезия. Надигащ се от гъстата тъмнина и серен дим, само с челник за ориентир – това е кадър, за който Андреа знае, че ще бъде централен за проекта. "Наистина исках да уловя миньорите сред дима, – пояснява той – защото тези хора буквално и метафорично изчезват; прогресът наближава и когато вече няма работа, няма да има и хора. Това е тежък живот и условията са сурови, но това е тяхното наследство, тяхната история. Исках този символ на изчезващата им култура и това беше идеалният момент. Знаех, че това е изображението с главно "И"; центърът на моята история. И когато уловиш такова изображение, усещането е страхотно!"

Нека се върнем малко назад. Защо е тук Андреа? Неговата фото история Sulfur Road е възложена от National Geographic Traveller и е част от неговия по-голям проект Beyond.

"В Beyond става дума изцяло за връзката между човека и природата. По-специално, – допълва той с мистичен тон – екстремната природа."

Beyond стартира с поръчка за New York Times, в която трябва да се отрази обширната падина Данакил в Етиопия – област на местещи се тектонски плочи, формиращи тънка, 5-километрова кора над пламтящите недра на Земята; огромна пустиня от сол, езера в психеделични цветове, активни вулкани и убийствена жега от 50ºC.

При толкова екстремни условия като тези, от огромно значение е Андреа да разполага с правилния комплект. За проекта Sulphur Road той използва корпуси на α7R II и α7S II, които са интересни със своето съчетание от качество на изображението и лекота. Проектът на Андреа обаче не касае само физическите елементи на земята – той засяга и хората, които живеят и работят там. "За мен като фотожурналист – разказва той – проблемите на околната среда са централни и всичко, което правя, цели да ги адресира. Имаме какво да научим. Планетата се променя толкова бързо, че може би тези хора имат какво да ни научат за оцеляването."

След като Андреа е избран да заснеме проекта Sulfur Road, той трябва да отиде по-близо до миньорите. И както повечето фотожурналисти, първата му стъпка е да намери местен гид или "посредник". "Колкото се може по-опитен – пояснява той – не бива да забравяш, че ти все пак си турист. Идваш от Европа в една много чужда култура и имаш само около две седмици да сглобиш цялата история." Необходимостта му да изгради близост с обектите, които снима, повлиява избора му на комплект – Андреа използва два типа мащабиране, с които изгражда тази връзка. "Използвам обективи 16-35 мм f/2.8 и 24-70 мм f/2.8, – посочва той – тъй като тези два обектива бяха с мен почти през цялата ми кариера! Но понякога използвам и 35 мм f/2.8 FE Zeiss Sonnar T*, който е с изключителна рязкост, малък и лек е. Никога не използвам дълги обективи, тъй като в моята работа е нужно да съм потънал и да участвам в историята."

Водачът на Андреа по време на тези снимки е вулканолог, но също и любител-фотограф, така че е доста наясно какво е нужно, но човек колкото и да планира, "накрая никога не знаеш какво ще завариш на терен".

Според него, част от играта е да можеш да реагираш бързо и да си отворен към непредсказуемото. "Исках на първия ден да застана в най-горната част на вулкана, – разказва той – но беше дъждовно и нямаше как. Променихме плана и се получи по-добре, защото така прекарахме повече време в миньорското селище и разговаряхме с миньорите в домовете им. На втората или третата вечер отидохме до мината, като следвахме един от миньорите по пътя му нагоре по вулкана и в кратера." Заслужава си, защото именно там Андреа прави основните си снимки. "Беше много важно да отидем там, – споделя той – защото това те сближава с хората и реакциите им се подобряват; това не е нещо ново за репортажната фотография, но сработва!"

И така, на свечеряване Андреа се озовава насред активен вулкан, обвит в дим на талази, докато миньорите носят кошове, претрупани със сяра, от езерото при основата на кратера. Не просто неприветлива среда, но също и такава, която се достига след изкачване от 2700 м (9000 фута) и спускане от още 900 м (3000 фута) в самия кратер." Човек не би искал да се катери там с препълнена фотографска чанта, нали? "В никакъв случай – смее се Андреа. "Но двата фотоапарата Sony Alpha, които взимам със себе си на терен, улесняват нещата."

Питаме го как се справя с улавянето на кадри в такава мрачна и динамична обстановка.

"Основните снимки на миньорите насред дима бяха с много слаба осветеност, – разказва Андреа – и аз трябваше да предам тази атмосфера, така че много от тези кадри са с ISO 6400 и 12 800. Понякога използвам и единична, самостоятелна светкавица, но при тези снимки щеше да развали атмосферата. Вместо това снимах с широк отвор от f/2.8 и посочените високи ISO стойности."

А какви са впечатленията му за снимките, след като са приключили? "Резултатите бяха изумителни – това беше експеримент докъде са възможностите на фотоапарата, но завърши успешно."