“Не говорите, вече не искате да бъдете шумни, просто ставате по-спокойни. Това е един вид мълчаливо уважение и възхищение към красотата на природата” – казва Толис Фрагудис за скритите ледени пещери, създадени от швейцарския ледник Розег – нещо, което той изследва и снима през изминалите няколко години.
Преходът на Толис до ледените пещери отнема три часа през дълбок сняг и над замръзнало езеро, а температурите спадат до -25ºC до ледниковия край на долината, “искат се много усилия, за да стигнете дотам”, смее се той. “Използвахме снегоходки, за да стигнем дотам, имахме и шейна за оборудване, тъй като не отивам само с един фотоапарат и един обектив, когато правя нещо подобно!” Планирайки да заснеме изображения и видео, Толис взима три фотоапарата: Alpha 7S II, Alpha 7R III и Alpha 7R II, заедно с обективите 12-24mm f/4 G, 16-35mm f/2.8 GM, 24-70mm f/2.8 GM и 70-200mm f/2.8 GM OSS, стабилизатор, дрон и на всичкото отгоре предпазна екипировка, въжета и провизии.
Благодарение на по-малкия размер и лекота на телата на Sony Alpha фотографите като Толис имат избор дали да пътуват с по-малко багаж, или да вземат повече оборудване, без да се претоварват. “Ако сравните тези фотоапарати с DSLR, те са наистина леки – разказва ни Толис, – в крайна сметка, тъй като съм човек, който иска да разполага с много оборудване, мога да взема дори още повече! Определено съм хибриден фотограф на изображения и видео и смесването на телата на Alpha S и R за мен има смисъл”. Продължава той, “вземането на тези фотоапарати има и други предимства. Например трябваше да се възползвам максимално от високата разделителна способност и динамичния обхват с дълга експонация на Alpha 7R III в пещерите и да снимам от ръка на най-тъмните места със страхотните работни показатели, свързани с шума, при висока ISO на Alpha 7S II.
Толис казва, че трудните условия не затруднили фотоапаратите му изобщо, и всъщност винаги първи замръзва човекът. “Тук в Швейцария имаме една поговорка – смее се той, – която гласи, че “няма как да ви е студено, просто сте с неподходящо облекло”. Тук горе е нормално да е минус 20ºC, но ако сте подготвени, се търпи. Батериите падат по-бързо при тези температури, но винаги можете да вземете повече. Фотоапаратите си работят идеално. Истинският проблем са вашите пръсти!” След като успеете да стигнете до тези невероятни места, улавянето на тяхната неземна красота и наситените цветове на леда се свежда до основните неща, като добра композиция и експонация – казва Толис.
Да, нестандартна среда е – обяснява той, – но както при всеки пейзаж, пак се възползвате максимално от светлината и линиите в сцената. Не трябва да забравяте, че това е вода като тази в планинските езера и реагира различно на светлината в зависимост от ъгъла и кое време от деня е. Ако седнете там и наблюдавате леда цял ден, ще видите напълно различни цветове, появяващи се точно пред очите ви, преминавайки от синьо в зелено".
Възползвайки се максимално от този цвят в по-тъмните пещери, Толис използва по-дълга експонация, разчитайки на оскъдната светлина, която прониква през леда или се отразява от входа на пещерата. “Снимам само ръчно – обяснява той – и също така често използвам филтри с неутрална плътност, за да увелича времето на експонация, заедно със снимане в Raw. По-дългата експонация означава, че снимката съдържа много повече данни. Както можете да видите в това изображение, тя е по-наситена и дълбока, като позволява да извлечете тези невероятни цветове и тонове в постпродукцията. Когато снимам, вече си мисля как мога да се възползвам максимално от тези ослепителни сцени”.
“Красотата на тези места – завършва Толис – е наистина пристрастяваща. Всеки път, когато се връщате, образуванията са напълно различни заради движението, топенето и повторното замръзване на ледника. Това е просто невероятно”.
“Точно както самия ледник, шансовете да видите тези пещери намаляват през цялото време – свива рамене тъжно, – опитах да се върна наскоро, но заради лавините е твърде опасно. Разбира се, лавините са естествено явление в Алпите, но поради глобалното затопляне стават все по-чести. След няколко години ледникът, мостовете и пещерите отдолу може да изчезнат и ние ще бъдем сред последните, които са ги видели, но винаги ще съм благодарен, че съм го направил”.