"Една добра подводна снимка пленява зрителя и предава информация – обяснява Алексис Розенфелд и добавя, че ще разберете, че тя е печеливша, когато тя – заинтригува децата и те искат да ви зададат много въпроси за нея!". Преди няколко десетилетия и Алексис е бил едно от децата, потопени в подводния свят и проучвания на Жак Кусто. "Това беше паспортът, който ми трябваше, за да се потопя в изключителното – спомня си той, – да отида на места, които се считат за недостъпни, и да се върна с увлекателни истории за разказване."

Този нов свят скоро се превръща в източник на огромно спокойствие за Алексис. "Аз съм крайно нетърпелив човек, което противоречи на основното качество за един фотограф – смее се той, – но още с потапянето усещането за време се променя и всичко се успокоява. Обичам да си представям снимката, кадъра, композицията и да чакам, докато комбинацията е налице. С животните е същото – да направиш добра снимка на поведението им, носи голяма гордост."

Алексис започва тренировки по гмуркане на осемгодишна възраст, което е жизненоважна стъпка за бъдещия му живот. "Да станеш професионален подводен фотограф означава да се научиш да се гмуркаш на много добро ниво – казва той, – тъй като гмуркането е толкова технично, че трябва да го овладееш напълно. Само тогава можеш да се посветиш изцяло на фотографията."

В ролята си на фотожурналист Алексис е още по-взискателен, тъй като търси не само естетично издържани снимки. "За мен една снимка не е достатъчна да разкаже историята – обяснява той. – Моите проекти понякога траят няколко месеца или години, а първата снимка трябва да е в синхрон с последната. Заедно те разказват история, която читателят трябва да може да разбере, без да чете текста."

С последния си проект "Коралови рифове, сърцето на океана" Алексис разказва историята на една застрашена екосистема. "Това илюстрира красотата, биоразнообразието и заплахите за тази необикновена среда. Бях наистина мотивиран от този проект, когато научих, че един на всеки три морски вида произхожда от коралови рифове."

Какво в крайна сметка мисли Алексис за подводната фотография? Подводната среда представя някои значителни фотографски предизвикателства просто защото във вода се снима по-трудно, отколкото във въздух. "Тя има четири основни недостатъка – обяснява Алексис, – поглъща светлината, кара цветовете да изчезват, носи частици, които замъгляват кадъра, и прилича на снимане с допълнителна оптична леща." Звучи трудно, но за да се справи с предизвикателствата, Алексис използва редица техники. "Осветлението ми дава възможност да избегна частиците, колкото може повече, а добрите подводни светкавици съживяват цветовете. – казва той. – Снимам и под много широки ъгли, за да намаля количеството вода между фотоапарата и обекта."

Фотоапаратът Sony α7R II на Алексис също помага под вълните. "Много снимки от проекта "Коралови рифове" не биха могли да бъдат направени с по-старо или различно оборудване – обяснява той – и това по-специално се дължи на качеството на сензора и неговия динамичен обхват, както и на производителността при високи стойности на ISO." Според него сензорите "са особено подходящи за подводно снимане и позволяват много реалистично представяне на подводния свят. Веднага, щом се потопим в дълбините, светлината на слънцето се задушава и затова често работя с ISO 1600 или по-висока чувствителност. Използвам и α7R III за подводни снимки, а автофокусите и на двата фотоапарата работят много добре под вода, като позволяват да се съсредоточа върху рибите и морските бозайници дори когато се движат бързо и непредсказуемо."

"Вече четири години използвам оборудване Sony – продължава той, – а върху корпусите имам обективи FE 16 – 35 мм f/2.8 G Master, FE 12 – 24 мм f/4 G, FE 90 мм f/2.8 Macro G OSS и FE 100 – 400 мм f/4.5-5.6 OSS G Master. За да ги защитя, работя с чанти, изработени в Швейцария, с портове, направени от оптично стъкло, а чантите са непромокаеми до 200 м. Тъй като са по поръчка, всички контроли са достъпни и ми позволяват да управлявам работата на фотоапарата. Без комбинацията от това и работните показатели и работа с Alpha определено не бих могъл да работя с такава лекота дълбоко под водата."

Въпреки че техниката и фото оборудването улесняват максимално заснемането, Алексис не изглежда да иска твърде опростен живот. Няма ли така да се загуби усещането за предизвикателство? "Да – съгласява се той, – денят, в който свикна да работя под вода, ще спра. Няма да има какво повече да науча. Всяко гмуркане е ново техническо обучение и ново разбиране на околната среда. Светлините, поведението на животните, промените в цвета на водата... комбинацията от всичко това го прави толкова специално и скоро разбирате, че всяко гмуркане е неповторимо."