Пътуването по света и снимането на дивата природа са отвели Михаел Шааке до някои от най-удивителните места, а това е засилило неговата страст към пейзажната фотография.
"Любопитството е моят двигател – споделя той, – защото то ме кара да изляза и да видя нови пейзажи и да изследвам. Знам, че може и да не съм първият човек, който е открил мястото, но за мен това е първият път и това ме ентусиазира."
"Когато започнах да се занимавам с фотография като хоби – споделя Михаил, – основно бях фокусиран върху заснемане на диви животни, но докато пътувах особено в Северна Европа и Скандинавия, постепенно започнах да се интересувам повече от пейзажите, но това зависеше и от мястото, където съм. Тази година планирам да пътувам до Южна Африка, Намибия или Ботсвана, така че отново ще се фокусирам върху фотографията на диви животни – всичко зависи от това къде отивам."
Независимо дали снима диви животни, или пейзажи, откритието на нещо ново и приключението, което то носи, частично допринасят за неговата мотивация. "Винаги търся самотни места – споделя той. – Обичам да съм на места, където няма шум и може да се чуе единствено вятърът, а ако имате късмет, можете да видите някое диво животно. Това за мен е невероятно."
За Михаил моменти като този са променили начина, по който наблюдава природата. "Наистина има значение – споделя той. – Днес виждам неща, които не бих забелязал преди 10 години, и обикновено си мисля какъв късметлия съм заради моментите, които преживявам, но ако прекарате много време отвън и си отваряте очите широко, тогава не е само късмет, но и съзерцанието на всичко."
Друг елемент на природата, който Михаил обича за заснема, са драматичните условия – нещо, което той открива, докато пътува в Северна Европа. "Времето се променя толкова бързо и наистина е прекрасно да се види, затова излизам каквото и да е времето – винаги ще се появи нещо специално. Дори да сте били на същото място 20 пъти, светлината и сцената могат да се изменят напълно и тогава заснемам изображенията, с които най-много се гордея."
Става ли дума за фотографски комплект, Михаил използва гама от обективи на Sony в зависимост от това какво фотографира и ги съчетава със Sony α7R III или α9.
"За пейзажи винаги използвам Sony α7R III заради невероятната 42,4-мегапикселова разделителна способност – обяснява той, – понякога го използвам, когато фотографирам пасящи животни и има малко движение – продължава той, – но ако се движат, сменям с α9. Всяка функция на α9 е бърза – AF, скоростта на непрекъснато заснемане, скоростта на запис в паметта, всичко. Затова, когато се нуждая от скорост, α9 е моят избор."
Става ли дума за обективи, Михаил предпочита най-практичните, когато пътува и ходи в планината. "Теглото и размерът за мен са най-важните неща, когато съм в движение, затова най-често използвам обектива FE 24 – 105 мм f/4 G OSS – разказва той, – който е поразителен дори като го сравня с моя 42,4-мегапикселов α7R III."
Когато излиза в планината за по-дълго, докато пътува, Михаил също взема обектива FE 70 – 300 мм f/4.5-5.6 G OSS, защото двата са достатъчно леки, за да ги носи цял ден и самият той да остане цял. Понякога той взема и FE 16 – 35 мм f/4, защото е страхотен обектив за пейзажи и е с остър като бръснач фокус при f/8.
Въпреки това, когато заснема диви животни, обективът FE 100 – 400 мм GM OSS се справя най-добре. "Използвам го с конвертор 1,4x – обяснява той. – Обективът 100 – 400 мм може да е по-голям и по-тежък в сравнение с другите обективи в комплекта ми, но е необходим за заснемане на диви животни, а и качеството на изображението е невероятно."
Разходка в планината в условията на често смразяващ студ в Северна Европа или на силната горещина на африканско сафари, за да снима, може би не е идеята на всеки за забавление, но за Михаил това наистина е така, а приключението е част от творческия процес и историята зад изображението.
"Това, което наистина ми харесва в пейзажната фотография, е да покажа на хората мястото и да разкажа историята му – обяснява той. – Обичам да споделям преживяванията си с хората и сега със социалните мрежи е дори още по-лесно. Затова изображенията, които най-много харесвам, са тези, за които си спомням нещо и имат история – това ги прави специални за мен."
"Да улавяш момента и да виждаш драматичната красота на природата е лично изживяване, което внушава страхопочитание. Като споделям снимките си, се надявам да правя останалите хора част от моето пътуване."