f/8 и бъди там

Самуел Аранда 

В момента Самуел Аранда е в командировка, изпратен от New York Times в родния си град Барселона, и е в размисъл по време на срещата ни. "Някъде четох," разказва той, "че има два вида фотографи: ловци и рибари. Ловците отиват и търсят онова, което им трябва за историята. А рибарите? Ние може би сме по-мързеливи, по-хаотични, и понякога улавяме хубава риба, но ако морето не е на наша страна," вдига рамене той – "нищо не улавяме."

Това е може би най-доброто обяснение на нагласата на Самуел към работата му; той е фотограф във вестник, който разчита на пълното потапяне. По-скоро като рибарите, а не като ловците, той предпочита да се ангажира с обектите или със средата си отблизо, а не да държи дистанция. Като победител на Годишната световна награда за снимка във вестник (наред с още много други) и с 20-годишна кариера зад гърба си, със сигурност можем да кажем, че подходът му се отблагодарява. 

самуел аранда sony alpha 7RII веселяци на доматения фестивал си почиват сред локви от доматени остатъци
© Samuel Aranda | Sony α7R II + 35 мм f/2.8 ZA | 1/1250 сек f/5.0, ISO 800

Повече от всичко останало Самуел се интересува от хората и техните истории, тяхното щастие и трудности; фотографията е просто инструмента, който той е открил, за да предаде това послание. Роден в политизирана среда, с баща, който работи за комунистическата партия, той разказва, че у тях винаги е имало дух на активизъм, което го насърчава да започне да снима квартала, в който живее.

"Между полицията и незаконните обитатели винаги имаше търкания. Започнаха да арестуват приятелите ми, така че започнах да снимам това, след това демонстрации и сблъсъци с полицията."

самуел аранда sony alpha 7RII протестиращ срещу полицай по време на размирици в каталан
© Samuel Aranda | Sony α7R II + 85 мм f/1.8 GM | 1/125 сек f/4.5, ISO 200

Става професионален фотограф на 19-годишна възраст, когато работи за местни и национални вестници, преди да се премести в Йерусалим, когато е на 21, за да усети конфликта на място. Оттогава отразява някои от най-важните истории на нашето време, включително Арабската пролет, войните в Ирак и Йемен, и епидемията от Ебола в Сиера Леоне. 

самуел аранда sony alpha 7RII испански диви коне по време на игра
© Samuel Aranda | Sony α7R II + 85 мм f/1.8 GM | 1/800 сек f/8.0, ISO 200

Според него именно емоцията е ключът към това да си добър документален фотограф. "Винаги ми е нужна. Без значение какъв фотоапарат използвам, дали снимката е на фокус или не, черно-бяла или цветна... човек трябва да види снимката и да почувства нещо." Ето тук емоционалната му връзка с хората, които документира, му помага. Това е нещо като формула за него: "Трябва да съм сред хората. Както при Арабската пролет в Йемен и Либия – това бяха млади хора, които искаха промяна. Оставиха ме да спя в къщите им и да отида на предната линия с тях – бях свързан с тях, а това прави разказването на историята по-лесно."

самуел аранда sony alpha 7RII испански коняри опитващи се да укротят диви коне
© Samuel Aranda | Sony α7R II + 35 мм f/2.8 ZA | 1/160 сек f/7.1, ISO 50

"Има обаче граници", добавя Самуел – "като документален фотограф трябва да съм сигурен в решенията си. Никога не поставям работата на първо място; ако съм в ситуация, при която не се чувствам задължен да направя дадена снима, или ако човекът насреща изпитва неудобство, не снимам." Той описва и шестмесечната задача, поставена му от New York Times, при която трябва да ходи след африкански уличен продавач в Барселона. Това е история за начина, по който мигрантите пристигат в Европа и как оцеляват.

"Следвах го месеци наред, след което той изведнъж ми се обади и каза, че не иска една от снимките да се публикува, защото изглеждало, все едно се възползвам от него. За мен това е жалко от професионална гледна точка, защото снимката беше много силна, но не можех да игнорирам желанията му. Трябва да показвам уважение към обектите си, все едно имаме негласен договор. Те страдат и преминават през истински проблеми." 

Онези, които биха направили обратното, казва той – ловците – забравят изначалния смисъл на това, което правят – "и си позволяват да поставят егото си пред снимките."

самуел аранда sony alpha 7RII сенегалски рибари си вадят лодката от водата
© Samuel Aranda | Sony α7R II + 35 мм f/2.8 ZA | 1/1000 сек f/3.2, ISO 100

Тези ситуации са още нещо, което той много добре познава, заедно с това какво се случва, ако човек се ангажира твърде емоционално с историята: "Човек трябва да вярва в това, което прави, но и да може понякога да се дистанцира." Самуел описва как става това, след като отразява избухването на епидемията от Ебола през 2015 г. в Сиера Леоне: "Когато приключи, не можех да продължа нормално с работата си, толкова бях изпълнен с емоции от видяното, че трябваше да си взема почивка, за да си прочистя съзнанието, защото това бяха най-трудните ми снимки." След това допълва още за крайните емоции, които е изпитал; как е видял болката на хората, но също и положителното влияние, което един фотожурналист може да има: "Публикувахме история за една болница без ресурси, където хората умираха, и това стигна до първа страница на New York Times; три дни по-късно пристигнаха помощи и сестрите ни повикаха да ни благодарят."

самуел аранда sony alpha 7RII роза на паважа след атаката в барселона
© Samuel Aranda | Sony α7R II + 35 мм f/2.8 ZA | 1/80 сек f/8.0, ISO 100

Наскоро, докато отразява движението за независимост в Барселона, Самуел разбира какво означава да не можеш да избягаш от обекта, който снимаш. "Повечето от приятелите ми участваха в движението и над къщите ни кръжаха хеликоптери месеци наред. Имаше простреляни хора, а един приятел загуби едното си око. А аз търчах да снимам хора, които биват пребивани от полицията, след което тичах обратно да изпратя снимките до New York Times."

Това беше първият път, когато почувствал, че тази бариера е унищожена. Разказва как няма такова нещо като "безопасна дистанция. След референдума отидох с колата до селото и всички там бяха съсипани. Военната полиция влезе насилствено в училището, за да вземе кутията с бюлетините и биеха хора, които познавам. В селските райони беше по-тежко, защото там беше военната полиция. Именно поради тази причина са нужни хора на първа линия, които да разказват такива истории."

 Продукти, включени в тази статия 

ILCE-7RM2

α7R II с пълноформатен сензор за изображения със задно осветяване

SEL35F28Z

Sonnar® T* FE 35 mm F2.8 ZA

Самуел Аранда
alpha universe

Самуел Аранда

Испания

Във фотографията за мен е важна единствено емоцията.

Преглед на профила


x