Борба за рая

Проектът на Томас Вютрих "Обреченият рай" проследява последните номади пенан в тропическата гора на Борнео.
За него това не е просто да правиш снимки, той черпи вдъхновение от хората, с които е живял и работил в продължение на пет години.
В крайна сметка той също дава от себе си.

Първото пътуване на Томас до Борнео е през 2014 г., когато е първият му контакт с племето пенан и борбата му с агресивната сеч на тропическите гори – техният дом.
Това го притеснява: "Преди те са били номади – обяснява той, – но сега са принудени да се заселят и да стопанисват, защото гората изчезва бързо".
Воден от загриженост и любопитство, следващата година се връща, за да започне истински проект.
Една година преминава в друга, едно пътуване в следващо и събира пет години работа, като остава с пенан за до един месец всеки път.
Намира един народ в преход – отворени за нови технологии, но затрудняващи се да задържат полуномадския си начин на живот.
"Те не искат пътища – обяснява Томаш – и не искат дървосекачите в дома им.
Но не са и като откъснатите хора в Амазония.
Ако имат транспорт, ще отидат до село и могат да продадат пера или рога, да си купят нещо, но няма да се откажат, защото всъщност гората е супермаркета им.
Тя има всичко необходимо".

Това, което Томас разбира през своите пет години, е важността на времето.
"Не можете да направите такъв репортажен проект за три седмици – казва той, – затова продължих да се връщам.
Веднъж за две седмици, после за един месец и още за един месец ...за да се потопя в културата".
Всичко осем посещения, като последното е през 2019 г., му печелят пълното доверие на племето пенан.
"Това ниво на интеграция – обяснява Томас – ви отвежда от просто получаването на тези романтични снимки в гората до нещо по-истинско и способно да покаже целия живот на тези хора".

В такива изолирани условия енергията също е проблем за Томас, но е нещо, което той решава, благодарение на отличните работни показатели на α9, който може да снима хиляди кадри с едно зареждане.
Дори тогава той първо отива с 24 батерии за един месец снимане, преди да открие по-лесен начин.
"Веднъж срещнах главатаря в джунглата – обяснява Томас, – а той носеше раница със слънчеви панели и три маймуни отгоре!
Така със слънчева енергия продължих да използвам комплекта си.
От една пълна слънчева батерия можех да заредя три батерии за α9, така че всичко беше отлично".

Други функции на фотоапарата му, които наистина помагат на проекта на Томас, бяха високи работни показатели ISO и безшумен спусък.
"Откакто започнах работа с α9 – казва той, – работата ми определено се подобри много.
Високите работни показатели на ISO бяха наистина важни, защото почти нямаше светлина след залез слънце, а нощта е много дълга.
Но снимането с 6400 придава този вид на филм с много чувствителност, но изобщо не разбива изображението".
А безшумният спусък на камерата му означава, че може да работи, без да притеснява временното му семейство.
"Те нямат нищо против да ги снимам – казва ни той, – но когато не чуват звука, забравят за присъствието ми и съм незабележим.
Затова за мен това е наистина перфектният фотоапарат за репортажи".

"В крайна сметка – казва Томас – племето пенан ме вдъхнови много.
Може би тези хора ни изглеждат екзотични, но всъщност всички сме еднакви, по отношение на околната среда всички сме свързани.
Затова смятам, че е важно не просто да взимаш от някъде нещо, но и да дадеш нещо от себе си".
В крайна сметка това води Томас до създаването на книга по проекта.
А за племето пенан я отпечатва на каменна хартия, която е направена от варовик и е съвсем водоустойчива, за да издържи на условията в тропическите гори.
"Имате ли финални мисли за проекта?" – попитахме Томас.
"Надявам се и аз да съм помогнал на хората – разсъждава той.
– Те не могат да напуснат гората, която се опитват да защитят, но ако мога да разпространя историята им по света, може би мога да им помогна да го постигнат".