Днес е последният ден за снимки и Яаако Пости е в надпревара с времето. Пролетта е в разгара си в северна Финландия, а с нея се е появило и сгряващото слънце. Снегът се топи, водата се превръща от бяла в синя, а бреговете на езерото Килписярви омекват и се превръщат в хлъзгава киша. Зарязвайки снегомобила си на пет или шест километра от вр. Тербмисваара, Яаако и професионалния сноубордист Анти Аути минават на ски през "неразтопения сняг в основата на планината", надявайки се да достигнат до бързо топящите се прорези под върха.
Тези прорези – стръмни, тесни бразди, нашарили планината – са идеални за сноубординг в свободен стил и ще съставляват последния сегмент от SCAN – документален филм с участието на Анти, докато опознава най-важните места в Норвегия и Финландия, в Северния полярен кръг.
"Този откъс, – спомня си Яаако – е може би любимата ми част от филма. Най-вече се гордея с това, че надминахме себе си, за да я заснемем. Винаги харесвам кадрите, които са естетически издържани, но е още по-специално и когато знам какво е било нужното усилие, за да се получат. През зимата човек може да стигне до тези тесни прорези със снегомобила, но този път беше твърде рисковано, така че бяхме пеша чак до върха на височина 1140 м и заснехме спускането надолу. Успяхме да заснемем две такива спускания, преди да се върнем обратно в цивилизацията. Пулсът ми средно трябва да е бил някъде около 160!"
Защо успехът е такава голяма отплата? Защото не е гарантиран, – казва Яаако. "В повечето случаи при такива проекти човек трябва просто да се обърне назад, – смее се той. Случва се да съм се катерил пет часа и накрая да видя, че не става за снимки, защото времето се е променило или е опасно. Може да е много обезкуражаващо, но пък когато нещата се получат, наградата е още по-сладка."
Макар и да започва като фотограф, Яаако все по-често снима видео, работейки със спортисти, практикуващи спортовете, които обича. Проектът с Анти – професионалист от над 20 години, който представи Финландия на Олимпийските игри, събра двама души с общи интереси.
"Преди около 10 години, – разказва Яаако – той започна да се занимава повече със сноубординг из по-непопулярни за целта места и продължава и досега. Филмът разказва как той се връща по тези места, в които навремето се е влюбил."
Работата на тези места изисква създателите на филми да имат специални умения, познания и оборудване, на което могат да разчитат. "Безопасността при сняг е от основно значение, – пояснява той – и колкото повече информация има човек за снежната покривка в тази зона, толкова по-добре. Понякога човек може да си мисли, че нещо би се получило добре, но са нужни планиране, дори и копаене на дупки в снега, за да се разберат условията – всичко, само и само да се избегне попадането в лавина. Ако се колебаете, не продължавайте нагоре, защото при опасност от лавини всичко е в Божиите ръце."
Близостта му с обекта му позволява да улови по-добри кадри. По негови думи, "когато работиш с професионален сноубордист, това е колаборация и аз му вярвам, защото той знае кое изглежда добре на камерата. Той пък ми вярва, защото и двамата сме наясно с параметрите, които сработват. Ако не си запознат с даден спорт, можеш да постигнеш резултати, които ще са красиви според някои хора, но за по-запознатите липсата на отношение би си проличала."
Оборудването му за α7R III улеснява нещата, главно заради гъвкавостта. Като артист той може да снима както снимки, така и видео с един и същ корпус, в ситуация, в която теглото и мястото са огромен фактор.
"Когато имате само един корпус, – продължава той – ви трябва само един комплект обективи, а и мястото за поставяне на микрофоните също може да е по-малко. Колкото по-малко фотооборудване, толкова повече място за важни неща, като принадлежности за безопасност при сняг, допълнителни дрехи и вода. Обикновено използвам FE 24-105 мм f/4 G – установил съм, че отговаря на повечето ми нужди, но винаги нося и по един бърз твърд обектив, като FE 35 мм f/1.8, в случай че светлината стане по-слаба."
Надеждният автофокус на α7R III и стабилизацията на изображението също са важни за Яаако, защото му позволяват да работи, като държи корпуса в ръка, когато гимбал би заемал повече място, а и му позволява лесно да държи на фокус сноубордист като Анти благодарение на автофокуса за проследяване на обект. Еднакво доброто представяне както при снимки, така и при видео заснемане "означава, че имам мигновена скорост за реакция и получавам неподправените кадри, които са от особено значение за документален филм, – казва той – мога да държа фотоапарата прикачен за каишката на рамо и да го взема веднага, щом нещо се случи."
Разбира се, в Северния полярен кръг, за да закрепите фотоапарат за каишката ви за през рамо, той трябва да разполага с добро уплътняване за тежки метеорологични условия, а за "шест години снимане със серията α7, – споделя Яаако – дори и екранът на апарата да се заскрежи малко при -30 или -40 градуса, или ако има вода от топящия се сняг, никога не съм имал проблем с него. Моята Alpha никога не се е чупила – а заради опита и планирането – и аз не съм."
