Казвам се Стийн Дейкстра и съм фотограф и видеограф, мотивиран от дълбоката си страст към изучаването на културите по света. Работата ми е фокусирана върху улавянето на необработени и нефилтрирани моменти в някои от най-отдалечените и по-рядко посещавани дестинации по света, където традициите остават недокоснати от времето.

За последния си проект се отправих към Мароко, потапяйки се в номадския начин на живот. Обикаляйки обширната Сахара заедно с местните номади, имах за цел да документирам традиционния им начин на живот и дълбоката им връзка със земята – такава, каквато е била от поколения насам. След пустинята разгледах оживения град Фес, за да се насладя на динамичната енергия на хората и на атмосферата на този многовековен град.

Един от ключовите аспекти, които вземам предвид при избора на оборудване, е балансът между ниско тегло и професионално качество на работа, а FE 16mm f/1.8 G осигурява точно това. При тридневния преход из пясъците всеки грам тегло имаше значение. След като стигнахме до дестинацията си, заобиколена от огромни пясъчни дюни, наличието на ултраширокоъгълен обектив се оказа безценно, тъй като ми позволи да уловя пълния мащаб и красотата на пейзажа.

Широката бленда f/1.8 осигури отлична работа дори при слаба светлина в пустинните нощи, което ми позволи да заснема спокойната красота на огромното, осветено от звезди небе. Докато седях до уютна камина, заобиколен от мекото сияние на трептящи пламъци и тихия шепот на пустинния вятър, обективът улови сцената в пълната ѝ красота. От топлите златисти нюанси на огъня до дълбокото мастилено синьо на нощното небе – всеки детайл беше уловен със зашеметяваща яснота, правейки онези тихи моменти в Сахара наистина незабравими.

С обектив с толкова широко зрително поле очаквах да видя някакво изкривяване, но то беше едва забележимо само по периферията на кадъра. Обективът има и невероятно минимално разстояние за фокусиране – само 15 см! Това ми позволи да заснема някои интересни композиции дори при f/10.

Исках да заснема няколко портрета на водачите, с които пътувах. Обикновено за такъв тип снимки бих използвал моя FE 24-70mm f/2.8 GM II, но ми беше интересно да видя как ще работи ултраширокоъгълният обектив. Въпреки че съм снимал обекта отблизо, кадърът има много „естествено“ усещане. И благодарение на широката бленда успях дори да разфокусирам фона.

След като пребродих пустинята, посетих Фес – един от най-старите и с най-богата култура градове в Мароко. Това е мястото, където наистина оцених компактните размери на Alpha 7C II и обектива 16mm – почти не усещах, че нося със себе си фотоапарат, особено такъв, който може да постигне толкова висококачествени резултати.

Въпреки тесните улички все пак успях да уловя оживената същност на града с неговите изрисувани стени и великолепна архитектура.

Местната дива природа също се оказа много фотогенична!

Докато разглеждах, се натъкнах на стара красива врата на джамия, чиито красиви цветове и сложни шарки разказват истории от минали поколения. Широкоъгълният обектив ми позволи да уловя цялата сцена, без да се отдръпвам прекалено назад, докато стоях на малката уличка.

Откакто преминах към обективи Sony, честно казано не мисля, че искам да се връщам назад. Качеството на изработка е нещо, което наистина ценя. Стоят солидно в ръката и всяка механична част работи безпроблемно. Използването на обективи Sony направи работния ми процес много по-гладък особено когато снимам в динамична или променяща се среда. Техните високи характеристики при слаба светлина са нещо, на което наистина разчитам и което ми дава увереност да заснемам моменти, които иначе бих пропуснал. Като цяло обективите Sony внасят качество на изображението и гъвкавост в моята работа, което ми позволява да се съсредоточа изцяло върху творческата част, без да ме спъват ограниченията на оборудването.

Когато пътувам, обичайният ми обектив е FE 24-70mm f/2.8 GM II. Винаги съм харесвал гъвкавостта на вариообективите и намирам качеството на изображението за изключително. Въпреки това, когато снимах с обектива 16mm, ми хареса, че трябваше физически да се движа, за да композирам кадъра, вместо да стоя на място и да използвам вариото. Това естествено ме доближи до действието и трябва да призная, че доста се наслаждавах на този процес и на новия подход, който той внесе в работата ми.