Независимо дали снима състезания по мотокрос, ендуро или мотоциклетизъм на писта, ако има нещо, което отличава снимките на Филип Плацер, това е тяхната енергия. Роден и израснал със страст към спортовете на открито, шеметната скорост изглежда е в кръвта на Филип. Ездачи и машини катерят скални полета, преодоляват тесни завои и профучават напред, изхвърляйки огромни дъги от кал и вода. Всеки кадър прелива от енергия. Той е израснал, карайки ски, сърф и сноуборд, и тази страст струи от цялото му фотографско творчество.

„Всяка снимка е ново предизвикателство“, смее се Филип, „сигурно това ме кара да снимам отново и отново. За да заснемете най-драматичните изображения на терен, винаги трябва да се адаптирате и да намирате решения. Не можете просто да пристигнете и да започнете да натискате спусъка!“

Постигането на силно въздействие може да започне от гледната точка към сцената, казва Филип. „Позицията на фотографа може изцяло да промени една привидно статична сцена и да я превърне в картина, изпълнена с драматизъм“, обяснява той. „Едва ли някога ще ме видите да снимам изправен! Винаги съм ниско долу и се опитвам да насоча обектива нагоре към мотоциклетиста, което има редица предимства. Ниските гледни точки почти винаги придават повече мощ на обекта, а при мотоциклетистите това буквално ги издига в кадъра, засилвайки драматизма на всеки скок.“

„Ниската гледна точка добавя и дълбочина на кадъра“, продължава той, „така че се вижда повече от задния план, като планини и небе, като същевременно улавяте повече и от предния план в кадъра. Всичко това внася физическо присъствие на образа, превръщайки го от фигура насред нищото в състезател, който прави нещо невероятно в реална среда.“

Заобикалящата среда е много важен елемент в изображенията на Филип. „В този случай водата и прахта са наши приятели“, смее се той, „и колкото повече, толкова по-добре, стига да не създават проблем за състезателите. Ако в сцената няма пръски вода или облаци прах, може да е доста трудно да заснемете желаните изображения. Понякога дори нарочно слагаме малко чакъл или пясък в завоите, за да има някакъв материал, който се вдига от машините.“

Според него това важи и за предния план. „Работата е там, че без преден план изображението може да изглежда много двуизмерно, но ако има малко зеленина или камъни между обектива и мотоциклетиста, това придава красива дълбочина на кадъра. Понякога премествам камъни, за да влязат в кадър и да постигна желания ефект, но понякога се случва и да премахвам препятствия или разсейващи елементи. И разбира се”, продължава той, „ако имате преден план и панорамирате, следвайки мотоциклета, със скорост на затвора 1/80 сек. или 1/60 сек., предният план ще се размаже дори повече от фона, подчертавайки усещането за скорост, което се стремя да постигна.“

В тези условия последното нещо, за което Филип би искал да се тревожи, е бързината на неговия фотоапарат. За щастие той използва Sony Alpha 1 и няма такъв проблем. „Някога един от най-важните фактори беше да уловя състезателите на фокус, но с удивителната система за автофокус на Sony Alpha 1 вече дори не мисля за това“, твърди той. „Всичко, което искам да бъде на фокус, е абсолютно рязко и през 95% от времето разчитам изцяло на режима за проследяване. Прицелвате се в мотоциклета, когато излезе от завоя, и фотоапаратът започва да го следи.“

Филип работи с различни клиенти и търговски марки, които имат разнообразни изисквания, и е благодарен за 50-мегапикселовата резолюция на Alpha 1. „Високата резолюция е огромно предимство за мен“, казва той, „защото прави изображенията универсални. Клиентите могат да използват снимките така, както са заснети, да ги изрежат, за да се впишат в техните дизайни, или дори да увеличат дадена зона, за да извлекат отделни детайли от оборудването на състезателя или да се фокусират върху отделни части от мотоциклета. Това е като изцяло ново изображение!“

И накрая – физическата здравина на фотоапарата. Летящите песъчинки, прах и вода могат да повредят един фотоапарат, но Филип се чувства напълно сигурен със своя издръжлив и устойчив на атмосферни влияния Alpha 1. „В началото малко се тревожех“, признава той, „дали фотоапаратът ще се справи, защото някои от тези ситуации са доста екстремни. Тук не говорим за сватбена фотосесия с малко дъжд. Тук фотографът лежи до локва, която мотоциклетистът ще изплиска върху него или пък в друга ситуация може да го засипе целия с прах. Но когато снимате със Sony Alpha 1, просто го почиствате леко и продължавате. Явно и той работи с много хъс!“