Алекс Фаринели чистосърдечно си признава, че когато за първи път стъпил на пистата като фотограф, „краката му треперели“. Макар да бил посещавал състезания в клас MotoGP като зрител, това първо явяване в професионално качество на състезанието в Мизано Адриатико през 2011 г. било кулминацията на мечтата му да заснеме своите икони в действие.

„Вече бях гледал много състезания на живо”, разказва Алекс, „а и следях MotoGP по телевизията от дете, но когато се озовах там, сред моите герои, вдишах същия въздух като тях, почувствах същата миризма на бензин и горяща гума и чух същия писък на моторите, профучаващи само на няколко сантиметра от мен,... беше просто невероятно. В тези ситуации”, продължава той, „можете да почувствате как адреналинът се покачва във вените ви. Това усещане – стомахът е свит от напрежението, сърцето бие като лудо – точно това се опитвам да предам чрез снимките. Всичко се свежда до страстта и емоцията да присъстваш, да си в непосредствена близост до случващото се на пистата.“

Но пътят към снимането на състезания от MotoGP не е лесен. Също като онези, които се състезават на пистата, Алекс се е потрудил здраво, за да извоюва своите шансове. „В продължение на много години“, обяснява той, „работех заедно с други фотографи по различни състезания в моя регион, където снимах спортове като колоездене, гимнастика, бягане, плуване. Все още не бях напълно професионален фотограф и работех основно като анализатор и медиен сътрудник. По това време постоянно разпитвах дали някой не може да ме акредитира за състезание от MotoGP. Най-сетне акредитацията дойде за Мизано Адриатико. Извадих късмет“, смее се той, „но бях и много упорит и не се отказвах.“

Емоциите, които Алекс влага в снимането на любимия спорт, са очевидни, но как се справя чисто практически с това? С какви похвати успява да зареди изображенията си с емоция? „Всяко състезание е специално събитие за мен и всички състезатели дават всичко от себе си“, обяснява той, „така че и аз се стремя да направя нещо специално. По този начин се опитвам да постигна ефекта „уау“ в една снимка и този стремеж ме мотивира. Той е като кислорода за белите ми дробове.”

Подобно на много други спортни репортери Алекс разчита на своите Alpha 1 и Alpha 9 II, за да заснеме своите изображения. „Моите фотоапарати Sony са били важен фактор в професионалното ми израстване“, обяснява той, „и ми позволяват да обхвана пълния спектър от ситуации. Така например прецизността и скоростта на автофокуса при каквато и да е бленда ми позволяват да бъда по-креативен в работата си. Използвам режимите за автофокус с широка зона и с проследяване на обекта и знам, че мога да разчитам на тях. Това означава, че мога да бъда по-креативен, като използвам дисплея, за да снимам от различни гледни точки, като например от нивото на земята или над главата си.“

„На пистата”, продължава той, „трябва да наблюдавате мотоциклетите и състезателите, за да разберете техните движения и траектории. Тогава можете да уловите важните моменти. Познаването на трасето и състезателите е много полезно, защото всички елементи се допълват и допринасят за общия ефект. Така пистата и пейзажът представляват ключови елементи в моите композиции, както и състезателите. Всичко това зарежда изображението с емоция.“

Тези умения са използвани в заснемането на този кадър от пистата „Каталуня“ в Барселона. „Това е трети завой“, обяснява той, „който е много известен завой, защото е много бърз. Можете да видите как мотоциклетистът навлиза в кривата на завоя и се накланя съвсем близо до асфалта. Тази снимка е заснета с поставен на земята фотоапарат, като фотографът наблюдава образа на дисплея.

В друг кадър от Барселона Алекс използва формата на пистата, за да кадрира умело действието. „Това е последният завой“, обяснява той. „Харесвам шарката на бордюра, която добавя усещане за скорост към снимката. Тук използвам ниска скорост на затвора от 1/40 s, за да постигна размазване от движението в кадъра. Винаги използвам ND филтър, за да мога да постигна това, без да се лишавам от максималния отвор на блендата.”

Заснемането на един състезателен ден означава също и работа с екипите и състезателите извън пистата, а Алекс разполага с някои страхотни примери за емоциите в такава обстановка. „Когато снимам в бокса, фокусът трябва да е върху очите и изражението на лицето. Тук можем да попаднем на интересни ситуации, докато състезателят говори с екипа си или прави някакъв суеверен жест. Всичко това е част от атмосферата, която е не по-малко наелектризираща от сцените на пистата.“

„В бокса“, продължава той, „използвам най-често режима за фокусиране на очи. Когато снимам с обективи като FE 24mm f/1.4 GM с широко отворена бленда, знам, че фокусът ще се заключи върху обекта и няма да пропусна важна ситуация. Фотографът не получава втори шанс в заснемането на подобен кадър, така че нямам право на грешка – всичко трябва да е безупречно и точно това получавам от тези фотоапарати.

На това изображение от пистата Портимао в Португалия настоящият световен шампион Фабио Куартараро показва радостта си от победата в състезанието. „Той се обърна към мен, ликувайки“, обяснява Алекс, „и това беше невероятен и неповторим изблик на емоция. Аз съм един от фотографите на екипа на Yamaha и отличните отношения с мотоциклетистите са голямо предимство в ситуации като тази. Ако състезателите ви имат доверие, те са по-спокойни и уверени и ви дават възможност да заснемете най-добрите снимки.“

„Може да изглежда очевидно“, заключава Алекс, „но във фотографията всеки трябва да се учи и да се труди, за да намери своя път. В мотоспорта се нуждаете от опит, за да познавате добре пистите и да предвиждате всяка ситуация. Но също така трябва да намерите своя стил, а не просто да се опитвате да бъдете като всички останали. Моят стил е да показвам какво чувствам, а тези емоции долитат и отлитат за части от секундата. Без скоростта и прецизността на моето оборудване Sony това би било много по-трудно.“