Астрофотография, нощни пейзажи, пейзажи при слаба светлина…както искате ги наричайте, но ако има тема, която да ги обединява, това е комплексността. В крайна сметка, постигането на снимки като тези не е хич лесно. Зависими са от тайминга, мястото, усилията, правилното оборудване и разбира се, техническото майсторство вследствие на опита.
Специалистът по нощни небесни пейзажи Стефан Либерман е натрупал безброй часове под звездите. Като изключим локацията, за създаването на снимки като тези на Стефан е необходима правилната техника и оборудване. Основната трудност е комбинацията на дълги експонации, необходими за разкриването на нощното небе и въртенето на Земята. Това кара звездите да образуват светлинни ивици, вместо да изглеждат отчетливи и ясни, както изглеждат за окото.
Стефан обяснява: "Обикновено използваме "правилото 500", за да разберем колко дълга може да бъде експонацията, преди да са видими светлинните ивици. Делите 500 на фокусното разстояние на обектива, който използвате. С FE 24mm f/1.4 GM, който използвам, времето за максимална експонация ще бъде около 20 секунди. Трябва да снимам при ISO 3200 или 6400, за да постигна желаната яркост. Това е много ограничаващо, така че използвам звездния тракер, за да удължа времето на експонацията".
За скорошната си работа Стефан използва доверения си α7 III. Монтирането на фотоапарата върху звездния тракер му позволява да се завърта леко, за да се синхронизира с въртенето на Земята, "и това ми позволява да удължа времето на експонацията до две минути или повече – казва той. – След като ползвах експонация Earthbound за предния план, при обработката беше лесно да комбинирам двете".
Има и други предимства. "Когато използвате звезден тракер, не е нужно да отваряте толкова широко блендата – обяснява той, – за да снимате при f/2.8 или f/3.5, което е много полезно за остротата и използването на по-ниски ISO настройки, като 800 или 1000. Тракерът също ми позволява да използвам обективи, като FE 16-35mm f/2.8 GM, с който мога да съм по-гъвкав в кадрирането. Когато започнете да го използвате, ще видите колко е пристрастяващо, също така елиминира много от твърде техническите неща, които хората трябва да правят със статичните астроснимки, като натрупването на стотици експонации. Просто искам да е лесно!"
Използването на EVF на фотоапаратите Alpha е голямо предимство за Стефан, когато става въпрос за фокусиране.
Постигането на добре фокусирани звезди при широки бленди обикновено е трудно – обяснява той, – но използването на EVF на моя Alpha много улеснява нещата. Просто избирате много висока ISO, след което можете да видите звездите и Млечния път много по-ясно в live view от сензора, за да е по-лесно ръчното им фокусиране."
Според Стефан снимането на тези видове пейзажи носи определено чувство на възхищение, което всеки пейзажен фотограф трябва да изпита. "Много хора прекарват време в четене или говорене за това – казва той, – но те не го правят, не действат! За мен това е най-великото чувство, но е и допълнителна мотивация, тъй като често е групово занимание, при което съм на преход и говоря с приятелите ми, докато правим фотосесии. Обичам да ги включвам в сцените си, в снимките, тъй като това добавя човешко измерение и усещане за мащаб към това огромно небе".
А за Стефан улавянето на снимки като тези е важно в по-широк план, светлинното замърсяване прави астрофотографията още по-трудна в гъстонаселеното Северно полукълбо. "Мисля, че кадри като тези са много важни – казва той. – Може би след 50 години светлинното замърсяване и населението ще са се разраснали толкова, че няма да можем да видим небето по същия начин. Важно е хората да знаят, че е било толкова красиво".
"Това е много специален вид фотография: невидима за човешкото око, но реална"