Как снимам | Екстремно макро

Винаги съм бил очарован от природата и живите същества – особено от дребните детайли, които не могат да се видят с просто око. Като фотограф на дивата природа, една от областите, в които съм специализиран, са екстремните макроизображения. Това е доста труден тип фотография, която изисква много решителност и търпение, но искам да обясня какво правя и как го правя.

Полеви занаят

Най-често срещаният проблем е времето. Винаги съм наясно с него. За моите екстремни макроснимки използвам техника, наречена "наслагване на фокуса", която изисква правенето на множество изображения на един и същ обект, и затова и най-малкото движение може да повлияе на крайния резултат. Затова вятърът ми е враг и просто не мога да снимам, ако духа.

Винаги снимам рано сутрин. През нощта насекомите влизат в състояние почти като хибернацията. Едва когато слънцето ги затопли, те стават активни, затова тогава е идеалното време да ги уловите – малко вероятно е те да се движат, което е перфектно за това, от което аз имам нужда.

Също така трябва да си дам време да намеря подходящата композиция и фон, а всичко това зависи от цветовете в сцената. Специално търся неща като утринна роса по трева. Когато има слънчева светлина, малките водни капчици могат да създадат красиво кръгово боке във фона.

Оборудване

Снимам със Sony α7R III и невероятната му 42,4-мегапикселова разделителна способност. Освен разделителната способност α7R III няма огледало, но има възможността да използва електронния затвор, за да няма движещи се части, които да създават вибрации. Вибрациите са най-лошият кошмар на фотографа на макроснимки.

По отношение на светлината много рядко използвам светкавица. Предпочитам да разчитам на естествената светлина и понякога използвам отражател, само за да добавя малко светлина към сенките.

Винаги фокусирам ръчно и се възползвам от функцията на α7R III за изостряне на фокуса. Това акцентира ръбовете на изображението, които са на фокус. Мога да настроя различни цветове на показването – жълто, червено или бяло, за да се открояват от цветовете на обекта.

Някои последни съвети

• Снимайте насекоми при изгрев слънце, когато е най-вероятно да останат много неподвижни, докато са в режим на хибернация
• Помислете за фона и цвета, когато композирате кадъра си
• Използвайте статив, за да бъде фотоапаратът ви напълно неподвижен
• Използвайте електронен затвор, за да избегнете малките вибрации, които може да причини механичният затвор
• Запазете чувствителността възможно най-ниска, за да получите най-много детайли в изображенията

Що се отнася до експонацията, трябва да балансирам триъгълника на експонацията от скорост на затвора, апертура и чувствителност, доколкото мога. Ако условията ми позволяват да снимам с бавна скорост на затвора, целя да използвам ISO 100 за възможно най-добро качество на изображението. Хубавото е, че α7R III ми позволява да увелича чувствителността до по-висока ISO настройка, ако е необходимо, но пак да виждам достатъчно детайли. Апертурата може да се различава, но обикновено снимам между f/8 и f/13, въпреки това обаче понякога използвам удължителни пръстени, за да намаля още повече светлината, която влиза, и да постигна още по-добро увеличение.

Наслагване на фокуса

При макрофотографията, тъй като дълбочината на рязкост е много плитка дори когато използвам сравнително малки бленди, използвам и наслагване на фокуса, където комбинирам серия от изображения, направени с различен фокус на обекта. Това осигурява цялостна рязкост на обекта.

За да направя това, използвам електронни релси за макроснимки и изключително издръжлив статив. Тези моторизирани релси движат фотоапарата ми с микрони. Има и контролер, който използвам, за да настроя общото движение и броя на стъпките, които искам да направя. След всяка стъпка или движение фотоапаратът прави снимка.

Понякога има повече от 100 или 200 изображения, заради което имам нужда от съвършено неподвижен обект без вятър. Едно движение на обекта и цялото наслагване може да бъде съсипано. По тази причина винаги гледам екрана за live view на α7R III и проверявам дори за най-малкото движение между изображенията. Трябва да съм много, много търпелив и винаги снимам повече от един набор за наслагване. Един от начините е да се предпази обектът с малка палатка или нещо подобно, за да намалим вятъра.

След като съм заснел изображенията, използвам софтуер, за да ги комбинирам в една-единствена снимка. Използвам специализиран софтуер – Zerene Stacker, но можете да наслагвате изображенията, използвайки и най-достъпния софтуер за редактиране.