С годините придобивам все повече уважение към фотографията, но и се научих да разбирам ограниченията й. Все още искам да разказвам истории с изображенията си, но вече не се опитвам просто да документирам или да представям доказателства за това как изглежда светът. Знам, че истината зависи от фотографа, но фотоапаратът е добър инструмент, с който да покажете откровеното си виждане за живота. Когато виждаме едни и същи кадри и истории, показвани толкова много пъти в снимки, телевизия и филми, това, което ни вълнува, не е как изглеждат нещата, а колко различно можем да ги покажем.

Последните ми снимки са правени в Кения, в район, който като цяло е недокоснат от туризъм и съвременния западен живот. Исках да видя хора, които се опитват да оцелеят без мобилни телефони, лекарства или каквото и да е, създадено през последните 50 години. Картините не са история, а колекция от изображения. Както винаги, надявам се, че едно или две изображения ще учудят хората; снимка, която не резонира или не провокира размисъл, е просто празен кадър.

Използване на цвят

Гледайки изображенията си от Кения, правех снимки на истински хора, които вършат истински неща, така че исках да създам образи, които са възможно най-близки до това, което усещах в онзи момент. Целта ми, чрез фокусно разстояние и цвят, бе да се доближа максимално до тази визия. Например черно-бялата фотография има абстрактно качество. Тя има невероятна емоционална сила и за мен е по-елегантна. Цветът, от друга страна, е изключително труден за изразително използване в повечето случаи, така че вместо това много фотографи прибягват до стилизиране на изображенията си, за да развълнуват хората.

Комплектът

За да реализирам визията си, когато снимам, се опитвам да поддържам нещата възможно най-прости. Снимам основно с α7R III и обектив FE 24 – 70 мм f/2.8 GM от Sony – комбинация, която ми позволява да фокусирам изключително бързо, за да заснема желания момент. През по-голямата част от работата си предпочитам да снимам на малко разстояние от обекта. Всъщност имам специална точка на обектива си, която отбелязва приблизително фокусно разстояние от 35 мм, и снимам на такова разстояние възможно най-много.

Когато погледнете към историята на фотографията, изненадващо е колко изображения са направени само с два вида фокусно разстояние на обектива. Едното е 50 мм, което е може би най-красивото, но може да бъде трудно за използване, а другото е 35 мм. По-големите фокусни разстояния дават на зрителя усещане за воайоризъм, което го отдалечава от обекта; той е просто обект, актьор, играещ на сцена.

Защо фотографите толкова много обичат 35 мм и 50 мм? Според мен е защото са близо до човешкия зрителен ъгъл. С 24 мм или 28 мм може да имате много скучна ситуация пред себе си, но когато погледнете през визьора, виждате нещо повече от това, което е на повърхността; мозъкът ви вижда нещо различно от това, което е пред очите ви. С обектив 35 мм или 50 мм, ако сцената пред вас е обикновена, тя ще си остане такава и през визьора. Затова специално с 50 мм фокусно разстояние трябва да сте омагьосани и да видите нещо смайващо, което да ви накара да натиснете бутона за затвора.

Ключът е в простотата

Винаги мисля изключително внимателно за снимките, които ще направя, и поради тази причина не използвам продължително заснемане. Мисля, че трябва да подхождаме по-човешки към това как снимаме, така че винаги снимам по едно изображение наведнъж. Всеки път, когато натисна затвора, трябва да знам защо; трябва да има причина. Трябва да бъда изумен или изненадан.

За мен постигането на съвършенство е в предизвикателството на намаляването – да сведете изображението до най-основните му елементи, като все пак предадете идеята си. Това е в контраст с комерсиалния свят, където изображенията се стилизират и обектите се местят в рамката, а цветовете са подобрени извън границите на нормалното. Искам да постигна състояние на изображенията си, при което нищо да не може да бъде премахнато от снимката, като това важи и за цвета. Искам цветът да бъде толкова идеален, че умът ми да не се налага да си представя и всичко да е очевидно. Искам да погледна снимката и да я разбера за част от секундата.

Предвид това, за да се получи страхотна снимка, трябва да създадете нещо, в което има тайна или метафора. Ако създадете нещо, в което има тайна, то става по-ценно – същото важи и за фотографията. Най-добрите снимки са тези, който докосват въображението и провокират въпроси, предизвиквайки ни да стигнем до заключение. Ако всичко се поднася наготово и няма нужда да правите каквото и да е, то няма да има значим ефект върху вас.