Фокус на изображение

Това е Стивън Опринсен. Той е известен художник от Нидерландия, работещ на различни носители. Стивън е бил на върха, бил е много успешен в своята област, но е срещал и трудности. Водил е живот на рок звезда, понасял е загуби и дори е бил без дом за известен период от време. Минал е през трудности и се е преборил, за да бъде обратно на върха.

Стивън е, беше, мой приятел, който внезапно почина през ноември 2020 г. от инфаркт. Ето защо този портрет, измежду всички останали, има специално значение за мен.

Когато видите снимката, тя съдържа всичко необходимо. Това е силно изображение; можете да видите трудностите му, но и гордостта му от постигнатото.

Заснех изображението с моя Sony Alpha 7R III и използвах обектив с адаптер за смяна на наклона. Обикновено бихте използвали адаптер като този, за да направите вертикалните линии прави, когато снимате архитектура или продуктова фотография, но аз го използвах тук, за да променя дълбочината на рязкост.

За мен Стивън беше много загадъчен човек. Когато разговаряш със Стивън, винаги приключваш разговора, мислейки “Какво се е случило с този човек?” Имаше толкова голяма дълбочина в характера му и това се опитвах да постигна с това изображение. По тази причина използвах адаптера за смяна на наклона, за да фокусирам само върху очите и лицето му; останалата част от тялото му е извън фокус и създава тази загадъчна, необичайна наглед дълбочина на рязкост. Постигнах всичко това с фотоапарата – няма Photoshop или редактиране по това изображение.

Обикновено винаги снимах през електронния визьор на фотоапарата, но в тази ситуация не успях да използвам отличния автофокус по око, който обикновено използвам, когато снимам портрети. Това е една от най-добрите характеристики през последните няколко години. Поради адаптера за смяна на наклона обаче трябваше да фокусирам ръчно, така че използвах функцията за показване на фокусираните зони и задната част на екрана, за да фокусирам изображението точно както исках, за да поставя дълбочината на рязкостта само върху очите на Стивън.

Резултатът е изображение, което според мен е истинският Стивън Опринсен. В портрета има истинска уязвимост. Обикновено той се шегуваше, слагаше маска и винаги беше такъв, за да се предпази. Той никога не би допуснал някого на 100%. При тази фотосесия обаче имахме такава връзка – отнех цялата тази маска и стената, която беше зад нея.

Ето защо съм толкова горд, че съм портретен фотограф. Хората ми позволяват да вляза в живота им, в реалния им живот, за да мога да създам тези портрети.