Фокус на изображение

Като фотограф на диви животни силно вярвам, че трябва сам да потърсиш шанса си и да рискуваш. Заснех тази снимка рано една сутрин в италианските Доломити. Планината беше забулена в мъгла, над езерото също се стелеше мъгла. Участвах заедно с други фотографи в инициативата Sony Kando Trip, но реших да се разходя и да поснимам около езерото.

Докато се разхождах и наблюдавах околността, забелязах, че над водата понякога скачат пъстърви, както и един лебед, който се плъзгаше по водната повърхност. На заден план от двете страни се издигаха планини, а лебедът беше идеално композиран между тях, допълвайки този страхотен кадър. Приготвих се да заснема лебеда в тази красива композиция със своя Sony Alpha 1 и обектив FE 70-200mm f/2.8 GM OSS II.

Когато снимам диви животни, винаги избирам режим за серийно снимане и задавам честота 10 или 20 fps. Натиснах спусъка, за да снимам, и трябва да съм заснел шест или седем снимки в серия. Докато натисках спусъка, една пъстърва внезапно изскочи от водата и успях да я заснема. Всичко се случи в съвършен синхрон и никой не можеше да повярва, че съм заснел този кадър перфектно композиран. Беше невероятен късмет.

От продължителния си опит като фотограф на дива природа знам, че ако рискувате и опитвате многократно, шансовете ви да постигнете още по-добра снимка се увеличават значително.

Винаги снимам със Sony Alpha 1, защото този фотоапарат ми дава всичко необходимо във фотографията на дива природа. Не само, че мога да заснемам 50-мегапикселови изображения с невероятна кадрова честота от 30 fps, но и знам, че мога да разчитам на качеството на изображенията, заснети със Sony Alpha 1. Винаги снимам в режим за непрекъснат автофокус с функция за проследяване чрез фокуса, настроена за животни или, както в този случай, за птици. В това изображение Alpha 1 проследи обекта, позиционирайки фокуса на обектива FE 70-200mm f/2.8 GM OSS II върху окото на лебеда. Тъй като пъстървата беше точно зад лебеда, тя също беше на фокус заради настройката на блендата. Скоростта на затвора също беше достатъчно висока, за да уловя скока, защото бях задал висока ISO чувствителност, каквато обикновено използвам за снимките на дива природа.

От всичките шест снимки с пъстървата в кадър знаех, че тази е най-добрата, тъй като опашката е леко извита, показвайки движението на скока. Обичам тази снимка, защото е и малко по-тъмна. Ранната сутрешна мъгла ѝ придава мистериозност, а минималистичната композиция на планините е превъзходна. Усещането е много по-специално, отколкото ако същата снимка със същата композиция беше заснета в средата на деня.