Фокус на изображение

Не харесвам клишираните портрети. Една аранжирана усмихната снимка ми е напълно безинтересна. Тя е твърде лесна и наивна – и най-вече казва твърде малко за обекта.

Всъщност, ако работата ми се свеждаше единствено до снимането, щях да се откажа да я върша. За мен по-важна е работата на терен – контактите, взаимоотношенията, разговорите и опита да разбереш хората чрез етнографски знания.

Когато снимам портрети на хора, като този на пастира Бор от северната монголска провинция Булган, винаги действам импулсивно. Композицията е свързана с техния характер, с някои елементи от тяхната история или с по-широкия контекст на тяхното общество, което изучавам.

Бор е на цели 84 години и е прекарал по-голямата част от живота си в този район заедно с животните. Той е живял по време на комунистическия режим и е водил труден живот, работейки по тези земи като пастир, какъвто живот сега е почти невъзможен и е отстъпил пред постоянната миграция към градовете, което пък води до постепенното изчезване на тази номадска култура.

Докато разговаряхме с Бор, внезапно си дадох сметка, че пред очите ми седи цял един век труд и грижи. Той ми описваше своето нелеко положение и аз композирах снимката по този начин – с цялата тази сложност и напрежение, внушавани от тъмното негативно пространство зад него, и силния контраст на лицето му. Кадърът има лек наклон, който е използван нарочно, за да внуши изтощението от този живот – нищо общо с идеализираните туристически снимки.

Специално за фотожурналистика и документална фотография Sony Alpha 7C е невероятен спътник – особено в комбинация с обективи от серията G, като например FE 50mm F2.5 G. Фотоапаратът е дискретен, безшумен и не е агресивен като DSLR, а класическият стил на корпуса с визьор отляво ми позволява да снимам с дясното око, като оставям лицето си открито за хората наоколо. Те виждат, че и аз ги виждам, и така се постига взаимност на реакциите с обекта. Това е свързано с моята етика и работата ми като документален фотограф.

В този кадър използвах подвижния дисплей на Sony Alpha 7C, за да кадрирам. Това освобождава погледа и движенията ми от ограниченията на визьора. Също така ми позволява да кадрирам над глава, когато съм в тълпа, или от земята. Използвах екрана на моя фотоапарат Sony като ориентир за кадрирането, което ми позволи да подекспонирам точно колкото е необходимо, за да запазя тъмнината на фона и да откроя светлите детайли върху лицето на Бор.

Тази снимка не е романтична, тя е истинска. И той е с лице към светлината, което за мен означава, че очаква бъдещето с отворени очи.

Тази снимка ще бъде включена в моя книга за Монголия на 21-ви век. Когато документирам прехода от селския бит, се старая да уловя суровата красота на земята, като заснемам въздействащи изображения, които разказват историята на един народ, преживяващ дълбока трансформация.