Въпреки че има магистърска степен по физика, фотографката Стефани Либерман открива в астрофотографията истинска магия. „Сякаш отваряш подарък по Коледа“, казва тя, „не знаеш какво има вътре и винаги се вълнуваш.“

При използването на продължителни експонации, често цели минути, никога не можете да сте сигурни как точно ще изглеждат изображенията, преди да видите крайния резултат, и за Стефани това е място, където физиката среща изкуството. „Винаги кипя от ентусиазъм и затова обичам да пътувам по света и да посещавам интересни места със своя фотоапарат Sony.“

Стефани използва различни фотоапарати Sony в зависимост от това какво снима. „Имам Alpha 7 R III, който съм модифицирала за инфрачервена фотография, за да експонирам мъглявините H-алфа и всички по-видими детайли в инфрачервения спектър. Имам също Alpha 7 IV и Alpha 7R V.“ Важна част от оборудването на Стефани е и FE 24mm F/1.4 GM, който е един от любимите ѝ обективи за снимане на нощното небе. „Много е компактен – толкова малък и лек, че мога да го нося със себе си по всяко време“, казва тя. Това е обектив, който Стефани използва по различни начини. „Мога да снимам с бленда f/1.4, което ми позволява да използвам оптимална кратка експонация, когато снимам за семинар. Но ако снимам с тракер за астрофотография, мога да намаля блендата до f/2.8 и да използвам ниска чувствителност. Това ми осигурява невероятно качество на изображението с ясни звезди без винетиране и без несиметрична аберация.“

Тракерът за астрофотография е устройство, което компенсира въртенето на Земята, така че при продължителна експонация звездите се заснемат като точки, а не като светлинни следи. „Тракерът за астрофотография ми позволява да намаля отвора на блендата от f/1.4 до f/2.8 и снимките винаги изглеждат по-добре, отколкото ако използвам обектив с максимален отвор на блендата f/2.8. Просто обожавам качеството на изображенията.“

Това, което откроява снимките на Стефани, е пейзажът, включен в композицията. Пейзажът добавя контекст и мащаб към изображението, докато нощното небе остава основният обект. „Понякога по време на снимки изключвам тракера, след което заснемам изображение с ниска ISO чувствителност и продължителна експонация. Е, звездите са малко размазани, но изглеждат превъзходно в комбинация с пейзажа. При снимане с тракера се получава обратното – звездите са перфектни, но пейзажът е размазан от движението. Мога обаче да комбинирам двете изображения, събирайки предния план и небето в едно. Понякога чакам синия час, ако предният план е твърде динамичен, защото тогава мога да снимам с по-кратка експонация и да постигна невероятни резултати.“

В пейзажна снимка като тази Млечният път е основният обект, а фокусното разстояние от 24 мм е идеално за заснемане на възможно най-голяма част от галактиката. Стефани използва фокусното разстояние по различни начини. „Харесват ми различните възможности. Мога да използвам бленда f/1.4, за да заснема бърза снимка през нощта с продължителност на експонацията 10 или 15 секунди. Това означава още, че мога да използвам панорамна глава за статив, за да заснема последователност от снимки, които да съединя в суперширок изглед. Или мога да намаля блендата до f/2.8 и да използвам тракер за астрофотография, за да постигна идеално ясно и рязко нощно небе. Така разполагам с две различни възможности.“

В своята снимка, заснета в Салар де Уюни, Стефани използва техниката за съединяване на изображения в панорама, заснемайки множество кадри с 24 мм обектив и бленда f/1.4, за да улови невероятната сцена. „В тази снимка бях водач на фотографска обиколка и исках да заснема групата и автомобила ни. Използвах панорамната глава и помолих всички да останат неподвижни за минута, докато снимам. Този тип изображения са по-скоро за разказване на истории и за запечатване на момента.“

Друго изображение, заснето в Гаруб, Намибия, чудесно илюстрира използването на другата техника. В това изображение Стефани използва тракер за астрофотография с 24 мм обектив и продължителна експонация, за да заснеме великолепната гледка на звезди и планети. След това е заснет втори кадър с много по-кратка експонация, за да се уловят изоставената сграда и дървото на преден план в пустинята. Накрая двете изображения са комбинирани, за да се получи крайният впечатляващ резултат.

Нещо, което не винаги е видимо с просто око, но е видимо за фотоапарата, са цветовете на космоса. „Обичам да създавам хармония, като съчетавам тоновете на небето с обектите на преден план. За Млечния път бих могла да променя баланса на бялото от 3900K на по-синкавото 3700K, за да го съчетая с нещо от предния план, като например синия покрив на сграда или нещо друго. За мен е важно да проявяваме художествен усет и да се стремим да постигнем най-доброто във всяка една снимка.“