В ниската част на Полярния кръг в края на ноември дневната светлина продължава по-малко от час. Слънцето едва се показва над хоризонта и благодарение на отвесните брегове на фиордите, обграждащи малки градчета като Скервой, дори при ясно време може да не се насладите на директната му светлина.
Плавайки в този вечен син час, Крис Шмид не се притеснява. „Бях дошъл в Северна Норвегия, за да снимам косатки и гърбати китове“ – обяснява той, – “а по това време на годината има най-невероятната светлина. След деликатното синьо, в часовете, по-близки до традиционните зора и здрач, тя може да се стопли до магента и лилаво. Снегът и ледът отразяват тези цветове, като омекотяват целия пейзаж и осветяват морето. Тъмно и студено е, но невероятно красиво.“
Но дали здрачът е идеалното време за снимане на косатки? „Не съвсем!“ – смее се той, – „но това е неизбежно на това място, по това време. Това е мястото, където те мигрират, следвайки херингата. Така че, ако искаме да ги видим в това местообитание, трябва и ние да ги следваме. Много пъти съм правил подводни снимки“ – продължава Крис, – „това беше първият път с косатки. А обикновено специализирам в снимки на големи котки в Африка, така че е различно в много отношения.“
Независимо от средата и обекта, фотографските техники винаги могат да се пренасят. От една страна, приближаването. „Когато забелязвахме стадо, отивахме с малка твърда надуваема лодка или „ребро“ до мястото, където те се хранеха“, обяснява той. „Това ни доближи до косатките повече, отколкото ветроходната лодка, както по отношение на обхвата, така и на височина. Както и при другите животни, когато съм по-близо до водата, мога да заснема повече от пейзажа на заден план и да дам на обекта известна дълбочина и контекст. Ако сте високо на палубата на кораба, ще виждате само вода.“
И така, как Крис настройва фотоапарата си в арктическия полумрак? „Всъщност е същото като обикновено“, признава той. „Моето правило е да снимам със скорост на затвора, която е два пъти по-голяма от обратното на фокусното разстояние. Това е много важно, за да се запазят кадрите резки, особено когато снимате движещ се обект от малка лодка! Така например, ако използвам фотоапарата FE 70-200mm f/2.8 GM OSS II на Sony, ще използвам поне 1/400 сек, а вероятно повече от 1/1000 сек. Тук, в полярната нощ, това със сигурност означава отваряне на блендата и използване на по-високи настройки на ISO.“
За щастие, използването на Alpha 7R V с вътрешна стабилизация на изображението Steady-Shot и обектив с оптична стабилизация на изображението означава, че има технология, която подава ръка за помощ. „Остротата се постига по-трудно, отколкото с по-малко пиксели, но със сензора с висока разделителна способност на Alpha 7R V това не беше проблем. Искам да извлека всички възможни детайли от експозицията, дори да я изрежа, ако е необходимо, така че остротата е от ключово значение. Стабилизацията дори ми позволи да заснема изображение на Северното сияние от ръка със скорост 0,8 секунди!“
И така, предизвикателни условия над водата. А как е под водата? „Разбира се, под водата винаги е по-тъмно, но обикновено имате някаква пряка светлина или възможност да използвате светкавица. Не и тук с косатките обаче, тъй като при тях не можете да използвате светкавици. Отново това означава работа с широко отворена камера и високи стойности на ISO. За щастие тези косатки са дружелюбни, така че можете да снимате с широкоъгълни обективи като 16-35mm f/2,8 GM, но аз все пак държа затвора на около 1/200 сек. и разчитам на ISO като 6400. С правилно балансиран подводен корпус, фотоапаратът на Sony е много стабилен. Ако го пусна, той няма да изплува нагоре или надолу.“
„За щастие“ – продължава той – „ISO характеристиките на Alpha 7R V са много впечатляващи. При 6400 тя е много чиста, а в някои случаи използвах дори 12 800. Когато комбинирате това с мегапикселите, които предлага, е невероятно.“
Фокусирането под водата или над нея в полумрака също би могло да бъде проблем, но не и с новаторската система за автофокус на Alpha 7R V. „Има много трудности“, признава Крис, „например снимане при слаба светлина, на текстуриран фон като водата, като се вижда само перка, която да се фиксира, и фактът, че косатките са предимно черни! Под повърхността има още по-малко светлина. Но използвайки режима „Flexible Spot“, нямах никакви проблеми.“
Пътуването му с косатките и гърбатите китове е толкова успешно, че Крис планира да се върне през ноември 2023 г., за да проведе обиколка. „Когато видиш тези животни отблизо в тяхната среда, това наистина променя живота ти, а с Alpha 7R V не пропуснах нито един момент. Тези китове са любопитни и искат да общуват, но са и нежни, минават с малките си само на няколко метра от мястото, където се намирате, гледат Ви в очите, но се стараят да не Ви докосват. Това е уважително и ми се иска човечеството винаги да може да проявява същото уважение към тях.“
"Изображението е нещо могъщо. Един-единствен кадър може да улови емоция или да предизвика вътрешно усещане"
