В мрачен ден гледането на пъстрите флорални изображения на Кайл ван Бавел е като милувка на лятно слънце, надничащо през облаците. „Същността им е проста“, казва той, но това не омаловажава творческия път, който е довел до създаването им. Всъщност професионалният път на Кайл в миниатюрния свят на природната фотография е неочакван и вдъхновяващ.

„Връзката е интересна“, споделя той, „защото израснах като геймър и една от любимите ми игри беше LittleBigPlanet на Sony PlayStation. Играта, в която миниатюрният главен герой често вижда света от нивото на земята, използваше потребителско съдържание и като част от тази общност получих съобщение в PlayStation Network, с което ми предлагаха да участвам в създаването на следващата версия. Месец по-късно бях в Англия, работейки върху дизайна на ниво за LittleBigPlanet 3.“

Работата по играта била много увлекателната, но въпреки това Кайл все пак се стараел от време на време да се откъсва от екрана и така започнал да посещава градини и паркове с фотоапарат в ръка. „Привличаха ме откритите пространства, цветята и дивата природа“, спомня си той, „и започнах да снимам с обикновен обектив. Но все не успявах да се доближа достатъчно, което наложи да инвестирам в обектив FE 90mm f/2.8 Macro G OSS, който и до днес продължавам да използвам. Радвам се, че взех това решение!“

Кайл използва стил на композиране, сходен със снимането на официални портрети, който той описва като „стремеж цветето, гъбата или насекомото да се открои от останалата част от сцената, създавайки баланс между обекта, предния план и фона“, а лекият и ефирен стил се дължи на „търсенето на атмосфера на спокойствие и мечтателност“.

„Едно от нещата, които забелязах, беше, че ме привличаха повече светлите фонове, отколкото тъмните“, продължава той, „затова започнах да променям композициите си така, че да бъдат по-ярки. Много от фотографите не обръщат внимание на фона, когато снимат макро изображения, но фонът е много важен. По-широката бленда и малкото разстояние до обекта естествено ще създадат силно разфокусиране на фона, но все пак можете да избирате светлината и цветовете и да намерите нещо, което хармонира с обекта.“

След като Кайл намери обект, той го оглежда от всички страни, за да намери най-подходящата композиция. „Стремя се към изглед на ярък фон без разсейващи елементи“, казва той, „а ако във фона има ярки зони, мога да ги използвам, за да създам боке с красиви кръгове, на фона на което да откроя обекта.“

„Предният план също е много важен“, продължава той. „Опитвам се да включа отделни елементи, като листа или венчелистчета, между мен и обекта, които да обградят това, което снимам. Тези, които са по-близо до фотоапарата, ще се разфокусират и ще създават приятна и деликатна смесица, балансираща общото разфокусиране в кадъра. Но най-важното е да снимате от нивото на цветето. Ако снимате от горе надолу, всичко ще изглежда различно. Ще липсва усещането за близост, а дълбочината на сцената ще бъде по-малка и няма да позволи същия ефект на разфокусиране.”

„Снимам без статив или поставям фотоапарата на земята и композирам чрез подвижния дисплей“, продължава той. „Затова технологията Steady Shot, вградена и в обектива, е невероятно полезна. Предпочитам да не използвам статив, защото непрекъснато правя малки корекции в композицията, но благодарение на стабилизацията на изображението постигам красиви и резки детайли дори при по-ниски скорости на затвора.”

„Неотдавна започнах да използвам Alpha 7R V, при който тази система за стабилизация на изображението позволява пълноценно възползване от високата резолюция на фотоапарата“, казва той, „защото един 61-мегапикселов размазан кадър е напълно безполезен! Също така големите файлове са полезни, ако пожелая да изрежа кадъра и да променя композицията. Невероятният автофокус също е много полезен. Когато снимам пеперуди или други насекоми, разпознаването на обекта е огромно предимство в много отношения. Фокусът се настройва постоянно въз основа на разстоянието до обекта и ми позволява да се концентрирам върху малките промени в композицията, докато фокусът остава точно там, където е необходимо.“

„90-милиметровият обектив също така е невероятно рязък“, завършва той, „но едно от хубавите неща при работата с него е, че може да придаде интересен изглед и на най-незначителните неща. Много от най-хубавите ми снимки са заснети по време на разходка близо до дома или в градината. Затова мисля, че макрообективът е прозорец към този прекрасен миниатюрен свят.“