„Понякога завиждам на свободата на художниците“, започва пейзажният фотограф Михаел Шааке. „Моите снимки често са описвани като живописни“, продължава той, „но все още ме води моментът. Изправен съм срещу времето, светлината, физическите ограничения на дадено място... Така че трябва да бъда изобретателен и да намеря начини да покажа характера на дадено място по автентичен начин.“ И така, как Майкъл постига това? „В много случаи можете да имате всичко, което искате, като страхотна природа, водещи линии и красива светлина“, отговаря той, „но за мен това е дълга експонация, която заключва всичко заедно.“

В тези северни среди, доминирани от вода, удължаването на скоростта на затвора е шанс за Майкъл да предаде индивидуалността на дадено място, казва той. „При водата, времето за експонация помага на зрителя да разбере нейния характер. Как морето се движи по бреговата линия или силата на водопад. Но не става въпрос само за използване на възможно най-дългата експонация. Точната скорост, която използвате, е жизненоважна за начина, по който изобразявате сцената.“ В изображението му на водопад с морска скала на Фарьорските острови можете да видите енергията на Атлантическия океан. „Тази скорост в тази ситуация дава движение на водата, но запазва нейната бурна текстура“, обяснява той. „Ако е 20 секунди, водата се превръща в мъгла, което не е вярно за сцената. При 1/500 сек е замръзнала и не Ви казва нищо. Но тук, на 1/4 сек, можем да видим силата на вълните по начин, който вълнува.“

В друго изображение на Фарьорските острови Майкъл иска да предаде нещо различно, необичайна тишина. „Там често е много бурно и ветровито, но това беше спокоен ден, така че използвах експонация от почти седем минути, карайки планините да се „движат, сякаш плуват“ над водата. Гледката съвпада с това, което чувствах – спокойствие.“

„Дългите експонации също помагат да се разкрият цветовете в пейзажа“, казва той. „Кадърът от Blåvatnet, или „Синьото езеро“, в Норвегия, е добър пример за това. Има тази зашеметяваща, тюркоазена ледникова вода от Лингенските Алпи, толкова синя, че си мислите, че не може да е истинска. Дългата експонация премахва текстурата и отраженията, така че можете да видите този цвят в най-интензивния му вид.“

По отношение на техниката на снимане „един от основните проблеми при използването на скорости на бавен затвор е стабилността“, обяснява Майкъл. „Дори когато работите при скорост като 1/4 сек, можете да установите, че вятърът движи фотоапарата и прави изображенията плавни, така че едно от моите решения е да се уверя, че имам „безопасна снимка“ при около 1/250 сек, което ми позволява да съчетая малко острота с дългата експонация.“

„Освен това си струва да запомните, че скоростта на затвора, от която се нуждаете, зависи от скоростта на водата и разстоянието от нея. Експонация от 1/4 сек може да изглежда много различно между две сцени. Един от начините да се справите с това е проба и грешка. Проверете резултатите и намалете скоростта, ако искате повече движение, или я увеличете, ако искате повече текстура. Понякога мога да направя пет или шест опита, преди да намеря това, което ме прави щастлив.“ Използвайки Sony alpha 7R V за всички снимки тук, Михаел казва, че това е фотоапарат, който има няколко функции, които улесняват снимането с дълги експозиции. „Освен невероятната разделителна способност, която всички, които се заниават с ландшафт харесват, динамичният обхват на alpha 7R V е наистина важен“, обяснява той. „Истината при много дълги експонации като 30 секунди е, че светлината може да се промени или малки части от сцената могат да изгорят и да загубят детайли. Но пространството в изходните файловете на alpha 7R V улеснява връщането им при редактиране."

„Фотоапаратът има и брилянтен режим на измерване с акценти“, казва той. „Той се използва, за да предотврати издухването на светлите зони, и е прекрасен инструмент за пейзажи и всякакъв вид фотография, при която контрастът може да бъде проблем. А за мен накланящият се екран на alpha 7R V също е от огромна полза. Това прави моите композиции на ниско ниво много по-лесни.“ Михаел обича и своя обектив FE 16-35mm f/2.8 GM II за този вид пейзажни снимки. „Диапазонът на фокусното разстояние е много адаптивен“, казва той, „той е невероятно рязък, но и невероятно лек. Ходя много пеша, така че бързият обектив от само 547 г ми помага да създам лек комплект с много опции. Освен това, въпреки че е много широк, той приема обикновени филтри, така че мога лесно да прикрепя всичко, от което имам нужда.“

„Никога няма да се уморя да правя дълги експозиции“, завършва Майкъл. „Това е техника, която е безкрайно радостна и изразителна. Всяка дълга експонация разкрива нещо различно. Всички знаем как изглежда водопад или участък от открито море, но подобно на добрия художник, проницателният фотограф може да предаде това преживяване, цялата му сила и емоция с прост избор на скорост на затвора.“