В музикалната индустрия страстта и ентусиазмът определят потенциала на успешните изпълнители, а комбинацията с неподправен талант е рецепта за големия успех. Ралф Ларман въплъщава по невероятен начин тези качества едновременно в музиката и във фотографията и въпреки че никога не е излизал на сцена пред пълните стадиони, които сега снима, неговата всеотдайност и ентусиазъм са го направили едно от най-големите имена в музикалната фотография.

Изградил успешна кариера в снимане на някои от най-големите групи в света и публикуване на фотокниги с турнета и сцени, Ралф отдава успеха си на всеотдайната любов към музиката. „Това е първата ми любов“, споделя той, „и тя започна с барабаните, на които свиря от деветгодишен. Учих барабани в музикалното училище, където влязох на 13-годишна възраст, след това менажирах и участвах в групи, продуцирах музика и все още преподавам барабани веднъж седмично. Музиката е винаги около мен и никога няма да ме напусне.“

На 19-годишна възраст, докато пише за музикални списания, той взема важно решение – да снима групите, с които се среща. „Така започнах с фотографията“, разказва той, „следвайки страстта си към музиката, която пропива всяка моя снимка. Написах поредица от статии за различни музикални турнета, в които представих оборудването на банди като „Кис“, „Ролинг стоунс“ и „Оейсис“, техните инструменти и усилватели..., след което започнах да снимам обичайните три или четири песни в началото на концерта. Така започнах да изграждам стила си.“

Снимките на Ралф търсят да уловят енергията и емоцията на живото изпълнение. „Идеалната снимка трябва да показва атмосферата на концерта“, обяснява той. „Тя се усеща от позата на изпълнителя, от осветлението, от начина, по който музикантите са разположени на сцената, и не по-малко важно за мен – от публиката. Това е музика на живо, така че зрителят на снимката трябва да почувства, че е сред публиката, а звукът от баса го блъска в гърдите.“

Снимките на Ралф от неотдавнашния песенен конкурс „Евровизия“ идеално илюстрират това. „Снимал съм на „Евровизия“ вече 18 пъти“, усмихва се той, „където големият финал винаги прелива от невероятна енергия. За мен това събитие е олимпиадата на музиката, обожавам го. Хората, емоцията, 40 нации, отдаващи почит на музиката... Прекрасно е!“

„Трябва да свържете публиката с онова, което се случва на сцената“, обяснява той, „защото публиката и обстановката са част от шоуто. Изпълнителите знаят това, фотографите също трябва да го знаят.“ Ралф често композира снимките с широк зрителен ъгъл, за да включи възторжените лица на феновете и брилянтно създадените сцена, осветление и пиротехника заедно с изпълнителите, като използва за целта до осем фотоапарата Sony Alpha 1 на най-големите събития.

„Тези фотоапарати ми помагат по най-невероятни начини“, казва той. „На „Евровизия“ използвах четири Alpha 1, които снимаха от разстояние, с твърди обективи като FE 14mm f/1.8 GM и FE 35mm f/1.4 GM и още четири фотоапарата у мен, докато се движех около сцената, с вариообективи като FE 12-24mm f/2.8 GM и FE 24-70mm f/2.8 GM II.“

„Най-отдалечените фотоапарати настройвам в режим за таймлапс, защото на концертите има много смущения и не може да се разчита на радиокомуникацията,“ обяснява той, „а когато концертът е на непознато място, отивам там много рано и намирам най-добрите места за позициониране на фотоапаратите. Добре познавам всичко в тази област, но конкретното събитие зависи от вида на шоуто, осветлението, размера на залата и разположението на сцената. За щастие разполагам с богат набор от средства за фиксиране на фотоапаратите, специални скоби и ръчно изработени стативи, единият от които е висок цели 13 метра!“

Снимането с широк зрителен ъгъл е свързано и с други предизвикателства, които Alpha 1 помага на Ралф да преодолее. „Динамичният обхват е голям проблем, защото сценичното осветление и пиротехниката са много ярки и непредвидими“, продължава той. „Има огън, лазери, дим, резки колебания в цветовата температура... Разчитам на фотоапарата и чудесните 14-битови RAW файлове, за да постигна най-доброто качество при редактирането. Обработвам изображенията поотделно, защото всяко едно е заснето при различно осветление, но благодарение на режима на Alpha 1 за серийно снимане с 30 fps мога да избера най-подходящия момент.“

Невероятната 50-мегапикселова резолюция на фотоапарата също е важен аспект, който му позволява да предаде емоциите, които изпитва на тези концерти и представления. „Всички тези пиксели ми позволяват да отпечатвам огромни 2-метрови изображения, които въвличат зрителя в музикалното събитие на живо“, споделя той, „така че той да се потопи изцяло в атмосферата на концерта.“

И накрая какво да кажем за енергията на Ралф? „Преливам от нея“, смее се той, „защото снимането на събития като „Евровизия“ изобщо не ми тежи. Но трябва да се внимава. Човек трябва да умее да насочва енергията си и винаги да я влага в нещата, които обича. Когато снимам музика с моето оборудване Sony, знам, че върша правилните неща, и чувствам, че енергията се връща обратно у мен.“