Тъй като живее в един от най-невероятните пейзажи в света, Пол Стефансон носи фотоапарат навсякъде със себе си; често това е неговият любим Sony Alpha 7R III с един от многото му твърди обективи, но използва и други корпуси Alpha. Работата му го отвежда до най-отдалечените части на острова. Дори при разговора ни с него за тези изображения той стоеше на скала, на която не е имало друг човек или дори кола в продължение на 15 часа.

За щастие, след като се разходи, за да намери сигнал, той успя да ни разкаже за някои от любимите снимки, които е правил на родината си.

"Когато правя снимки от въздуха, обичам да изрязвам много плътно, за да създам тези абстрактни изображения. Летях над това място няколко пъти през лятото, но знаех, че искам да се върна през зимата, за да мога да заснема красивия контраст между снежнобялата земя, вулканичната черна скала и яркосинята ледникова вода."

"Най-трудната част от заснемането на снимки от въздуха е, че трябва да използвате много висока скорост на затвора, за да противодействате на движението на самолета и вибрациите му. За да постигна това близко отрязване, използвах обектива Sony FE 85 мм f/1.4 GM и трябваше да отворя прозореца на самолета, за да снимам! Трябва да се мисли бързо и да знаете какъв кадър искате да заснемете предварително. На тази надморска височина и в смразяващата зима ръцете измръзват много бързо. Докато снимате, на момента не мислите за това, но след това осъзнавате колко замръзвате."

 

"Това изображение беше интересно за Рейкявик. Снегът беше като килим; излязох и бях удивен – не можеше да се шофира, имаше около 60 см сняг. Просто знаех, че трябва да съм нависоко, за да заснема това, затова се обадих на свещеника и попитах дали може да отвори катедралата, за да мога да се изкача до върха на кулата.

Тъй като беше рано и слънцето изгряваше, улових дългата сянка на емблематичната катедрала, която се простираше из града. Но пък това беше щастлива случайност; първоначалното ми намерение беше просто да уловя килима от бял сняг, отнел целия цвят на града.

Заснех изображението със Sony Alpha 7R II и 50 мм обектив f/1.4 – всичко, което бях взел със себе си. Никога не използвам вариообективи, тъй като смятам, че използването на фиксирано фокусно разстояние наистина ми позволява да се концентрирам върху изображението и композицията."

"Едно от нещата, които обичам да правя, е да излизам да снимам в най-краткия ден от годината. Хората понякога забравят, че в Исландия имаме 21 часа тъмнина в средата на декември, а този кадър е направен около обяд. Слънцето едва изгрява, след което веднага залязва, а светлината през тези няколко часа е много мека.

Аз всъщност не планирах този кадър. Имах локацията и отидох до района, за да опитам и да снимам нещо с моя Alpha 7R II. Тогава забелязах конете, също и островите на заден план, а следобедната светлина направи това изображение просто чудесно."

"Изображението е направено с Alpha 7R III и обектив FE 24 мм f/1.4 GM. За снимки в ледени пещери се нуждаете от широкоъгълен обектив, защото пространството е ограничено. Мисля, че 24 мм е добро фокусно разстояние, тъй като не е твърде широко, но дава усещане за пространството.

Прикрепих фотоапарата на статив в ледените пещери, защото вътре е много тъмно. Светлината, която виждате да влиза, е естествената дневна светлина, минаваща през леда на глетчера.

В далечината се вижда гидът в кадъра. За мен това е важно, тъй като дава усещане за мащаба; без човек в сцената нямате представа колко големи са ледените пещери. Образувани са от топенето на леда на глетчерите, създаващо малки реки, които си проправят път през глетчера. Намирам за невероятен звука; толкова е тихо и странно. Понякога се чува пропукване или скърцане, когато ледът се чупи, което е наистина плашещо – не искате хиляди килограми лед да паднат върху вас.

Наистина вярвам, че съм привилегирован Исландия да е мой дом, и искам да позволя на хората да пътуват с мен. Но в крайна сметка основната ми цел е просто да правя хубави снимки!"