Фестивалите и празненствата в средата на зимата са стари колкото самото човечество. Те отбелязват най-тъмните дни в годината и приветстват завръщането на слънцето. В Скандинавия един от тези празници е Денят на Света Лучия в чест на Лучия от Сиракуза, помагала на християните, укриващи се в римските катакомби. Въпреки че се празнува от четвърти век след Христа, стремежът да се внесе светлина в мрака е много по-стар.

Този празник и други като него са постоянен източник на вдъхновение за Сандра Халнор. „От малка съм очарована от легендите, митовете, традициите, суеверията, с които изобилства родната ми Лапландия“, разказва тя. Когато снимам портрети, винаги се стремя да влагам в тях въображението си, особено в творчески проекти като този. Обичам да пресъздавам теми или исторически идеи по свой собствен начин. Това прави целия процес от замислянето до заснемането невероятно увлекателен и съдържателен.“

„Лучия е образ, с който съм експериментирала и по-рано“, продължава тя. „Тя носи венец със запалени свещи на главата си, за да си свети по пътя, оставяйки свободни двете си ръце, за да носи в тях колкото може повече храна. Името ѝ идва от думата „светлина“ и тя донася радост в мрачните времена. Затова и изображенията ѝ трябва да излъчват сиянието на надеждата. В миналото съм снимала Лучия в лапландския сняг, но този път исках да постигна усещане за зеленина и земност и проведох фотосесията на остров Мадейра.“

Уникалният стил на Сандра включва изработването на собствени реквизит и костюми, като в този случай тя предварително създава дрехата и короната на своя модел, за да ги отнесе със себе си на острова. „Така де“, шегува се тя, „не можеш да си купиш корона на Лучия от магазина!“ Тя изработва и венец от изсушени листа от местна папрат, за да вплете в изображенията природата на Мадейра.

Този път Сандра изработва короната с електрически свещи по две причини. „Мястото е много ветровито“, отбелязва тя, „и ще бъде много трудно да се поддържат запалени особено в непосредствена близост със сухата папрат на венеца. Фенерът обаче е с истински пламък и цялата светлина в снимките идва от него и короната.

„Синият час“, в който Сандра обича да снима, допълнително усилва въздействието на тези светлини. „Когато снимам такива портрети при слаба светлина, ориентирам обекта към хоризонта, където слънцето току-що е залязло, след което настройвам експонацията за светлината от фенера, която докосва лицето ѝ“, обяснява тя. „И ако съм подбрала часа правилно, все още има достатъчно естествена светлина, за да уловя заобикалящата среда. Тук например се стремя да включа в сцената този причудлив и приказен горски фон.“

За да постигне правилната експонация със своя Sony Alpha 7 IV, тя свърза режима на измерване с AF точката, „така че когато AF точката автоматично се заключи върху окото на обекта, да постигна желания изглед“, обяснява тя. „Използвам също така предупрежденията на фотоапарата за ярките зони – „зебрите“ – във визьора и коригирам експонацията, ако е необходимо, за да съм сигурна, че лицето и другите светли зони са достатъчно ярки, без да са преекспонирани.“

В условия на слаба светлина Сандра се възползва максимално от ISO чувствителността на Alpha 7 IV и вградената стабилизация на образа. „Въпреки че мога да помоля моята Лучия да стои неподвижна, не искам да работя със скорости на затвора под 1/100 сек“, обяснява Сандра, „но знам, че фотоапаратът не генерира почти никакъв шум при стойности от порядъка на ISO 2000, каквито използвах в някои от тези снимки. Отличният динамичен диапазон на сензора също е много важен, тъй като помага да се запазят детайлите в тъмните зони.“

„Също така“, продължава тя, „винаги използвам най-високата кадрова честота, когато работя с пламък. Заради начина, по който пламъкът се движи, снимките невинаги са идеални, но при 10 кадъра в секунда мога да избера най-сполучливите!“

За тези снимки обаче Сандра разчита най-вече на своя обектив FE 85mm f/1.4 GM II. „Това е прекрасен обектив за такива изображения“, казва тя, „с мекотата, която придава на задния план, и с широката си бленда той е идеален за снимане при слаба светлина. Фокусното разстояние също е много важно. Това е класически обектив за портретни снимки, включващи глава и рамене, но когато го използвате за снимки в цял ръст, той внася истинско усещане за обстановката.“

За Сандра образът на Лучия е важна тема. „Това е тема, към която се връщам всяка година“, завършва тя, „и всеки път се опитвам да направя нещо различно – подход, който горещо препоръчвам. Всички желаем да правим нови неща, но да се връщаш смело към една и съща тема в търсене на съвършенството е наистина безценно. Това не само е забавно и вдъхновяващо, но и ви позволява да превърнете темата в нещо лично.”