"За мен снимането на лъвове е приключение и изпитание: да уловя онова мечтано изображение на царя на животните насред изгубения рай." – Лоран Байо
За туристите на африканските сафарита целта е да видят и заснемат колкото се може повече животни, но за Лоран Байо това се е превърнало в работата на живота му. Той има дълбока връзка със създанията и може да посочи точния момент, в който е усетил, че трябва да посвети времето си на това да разкаже историите на тези неповторими животни.
"Имаше един лъв, застанал на скала, погледът му мирно и спокойно обхващаше равнината, а вятърът развяваше величествената му грива. Изглеждаше като едно цяло с природата около него, всеки елемент беше потопен във върховната сладост на утринната светлина. Това беше момент на безвремие с оптимални условия на заснемане: нищо кой знае колко впечатляващо, просто една сцена, приканваща към размисъл, момент, в който се съдържа възможността за повторно свързване с дивата природа. Целя да улавям точно тези магически секунди."
Предизвикателството за Лоран се изразява в неговите внушителни черно-бели изображения, в които се вижда повече от физическата форма на тези животни – те се превръщат в главни герои на собствените си истории. Това е нещо, с което Лоран се надява да увеличи информираността и да спомогне за опазването на природата.
Но откъде идва решението да снима в черно-бяло?
"За мен черното и бялото са същността на фотографията – просто светли и тъмни тонове – пояснява Лоран. – Използвайки черно и бяло, мога да се фокусирам лесно върху формите и композицията на изображението. Цветовете ни опияняват, но действат и като разсейващ елемент и ни пречат да изучим в дълбочина обекта на фотографията. Черно-белите снимки спомагат за една по-лична интерпретация."
Лоран използва три различни фотоапарата Sony, за да улавя своите изображения – Sony α9, α7R III и α7 III. Всеки фотоапарат си има свое предназначение в зависимост от това какво точно се опитва да снима. α9 е предвиден за скорост – с него Лоран може да снима големите котки при спринт с 20 fps, докато 42,4-мегапикселовият α7R III дава възможност за улавяне и на най-дребните детайли. Моделът α7 III е по-универсален с добър динамичен диапазон и възможности за бърз автофокус.
Общото между трите фотоапарата е начинът, по който Лоран използва електронния визьор, за да композира и преглежда изображенията си в монохромни цветове: "Електронните визьори на фотоапаратите Sony ми позволяват да снимам по този начин – споделя той. – Обожавам тази функция. Мога дори да персонализирам нивата на контраст по мой вкус, така че да знам как ще изглежда изображението, преди да натисна бутона за затвора."
След като е настроил фотоапарата, Лоран е готов да снима. Никога не планира предварително изображенията си, а вместо това оставя природата да разкаже своята история. Лъвовете са диви хищници и наред с величието им се откроява и неподправената мощ на тези създания.
По думите на Лоран: "като всеки разказвач никога не подготвям историите си предварително – знам, че спектакълът, който природата предлага, винаги ще е красив и непредвидим. Искам да запазя тази непринуденост и съзерцателен аспект. Нищо не искам да налагам. Това прави фотографските ми приключения безкрайни."
"Лъвовете са удивителни животни, с невероятно присъствие – продължава той. – Не можете да забравите среща с див лъв в естествената му среда. Срещата лице в лице е невероятна, защото усещаме цялата му сила и мощ, но и неговата крехкост и нежността, която излъчва."
Близостта лице в лице, която Лоран предава чрез снимките си, дава на зрителя усещането, че може да протегне ръка и да докосне лъва от снимката. Истината обаче е, че Лоран запазва не просто безопасна работна дистанция, но и такава, която позволява на лъвовете да се държат естествено, за да не натрапва присъствието си нито на лъва, нито в самата снимка.
"Често ме питат колко близо съм до животното. Всъщност никога не съм много близо. Обикновено използвам обектив Sony G Master 70 – 200 мм f/2.8 или обектив за телефотография 100 – 400 мм f/4.5 – 5.6, понякога дори и с 2x конвертор за 800 мм фокусно разстояние. Именно тези дълги обективи създават усещането, че съм близо. За по-широки кадри, които показват по-голяма част от хабитата, използвам и 16 – 35 мм обектив f/2.8 Sony G Master. Всеки обектив ми помага да разкажа различна част от историята."
Той продължава: "Освен това не използвам и статив, а разчитам на стабилизацията във фотоапарата и обектива. Така мога да съм много мобилен, което е особено важно при изследването и създаването на интересни композиции."
А за хората, които искат да разказват историята на дивата природа около себе си, Лоран има един важен съвет: "Винаги бъдете готови, защото природата е нещо изключително специално – никога няма да видите една гледка втори път."
"Без клетки, без огради, без циркове, без зоопаркове. На свобода, сред дивото. Животът в плен е физически и психически тормоз за всяко живо същество. И за хората, и за животните"
