Откъде дойде идеята за този късометражен филм?

Когато бях на шест години, обичах да играя една игра, която според баща ми беше доста опасна, но за мен беше истинско вълшебство: покривах лампите с платове и шалове, за да гледам как светлината променя цвета и яркостта си. В крайна сметка баща ми сложи край на тези занимания от грижа за моята безопасност и в замяна на това ми подари цветни крушки. Запазих ги и двадесет години по-късно ги намерих в една кутия в къщата на баба ми. Беше минало много време, но крушките си бяха останали същите – а може би и самият аз: когато ги включих отново, се изпълних със същото чувство на удивление и почуда, което изпитвах като дете. Тази случка вдъхнови моя филмов разказ.

Този разказ проследява милия жест на двама внуци – оператор и хореограф – които се опитват да зарадват деветдесетгодишната си баба. Това е прост, но емоционален и искрен разказ. Жената, която виждате на екрана, наистина е моята баба – и да, тя наистина е на деветдесет. Мечтата ѝ през целия живот е била да стане актриса. Тъй като тя винаги ме е подкрепяла в моите увлечения, исках да разкажа за нея. Имаме дълбока връзка и винаги съм се опитвал, както казва тя, да открия необикновеното в обикновеното – тихата щедрост на споделянето на любимите неща, уникалната дарба, която всеки от нас носи, и как тя може да донесе радост другиму. Когато попаднах на онези стари крушки, за които стана дума, я видях точно такава, каквато е във филма: приседнала тихо до прозореца, обгърната от тиха меланхолия. В този момент се запитах с какво мога да разведря малко живота ѝ?

Как се разви идеята от концепция до сценарий? Дали самата камера е повлияла по някакъв начин на разказа?

Когато започнах да пиша сценария, веднага знаех, че искам да включа баба си и приятеля си Самуеле, талантлив хореограф и танцьор. Предвид възрастта на баба ми, знаех също, че цялата работа по заснемането трябва да се извърши в дома ѝ. Това ме вдъхнови да внеса магията на танца и киното в това интимно пространство – защото често така започва кинотворчеството: в семейството, у дома, където най-близките ни хора са първите актьори в най-ранните ни истории.

Самата камера изигра ключова роля в определянето на посоката на историята, особено благодарение на новата конструкция и начина, по който може да се използва. Кинематографичният ми опит ме е приучил да гледам директно във визьора, вместо в дисплея. Когато притиснете окото си към окуляра, се създава вид интимност – едно спокойно потапяне в процеса. Това усещане, събудено отново от новоразработения електронен визьор на новата камера, ми внуши идеята, че през обектива можете да съзрете магия и въображение – едно мечтателно възприятие за света. Може би не е случайно, че последната реплика във филма всъщност беше първото нещо, което написах.

Кое беше най-голямото предизвикателство по време на продукцията и каква беше ролята на оборудването в преодоляването му?

Имахме строго определени срокове и срещнахме някои трудности. Опитах се да се поставя на мястото на онези, които тепърва започват своя път във филмовото изкуство или вече са поели по него и често се оказват принудени, като един човек-оркестър, да правят всичко сами: да бъдат и актьор, и сценограф, и дизайнер на костюми, и продуцент, и режисьор и т.н. Въпреки това никога не съм поставял ограничения на креативността – никога не бих го направил. Чрез този разказ исках да изразя и усещането за свобода, желанието да се живее близо до природата, далеч от града. Представих си кадър, заснет изцяло на велосипед. Буквално докато карам.

Благодарение на тази нова камера съумях да го осъществя. Нямах нужда от жиростабилизатор, ръкохватка или каквото и да е допълнително оборудване – само камерата в ръцете ми и включената активна динамична стабилизация.

Използва ли определени функции на камерата, за да постигнеш желания изглед или настроение?

Ергономичността на камерата изигра решаваща роля – тя ми позволи да заснема динамични сцени и да се движа с лекота в тесни и неудобни пространства. Една от целите ми беше да заснема сцена в короната на дърво – и го направих.

Малката театрална постановка, заснета във филма, наистина се развива във всекидневната на баба ми – не в звукозаписно студио, не на сцена с декор, а в истинско, обитаемо пространство. Компактността и маневреността на камерата ми позволиха да се движа изненадващо лесно между импровизираните завеси, реквизита... и баба ми, която следеше отблизо всичко и дори предлагаше свои оригинални и креативни идеи.

Исках да уловя атмосферата на независимото кино – импровизирано и лично, а естетиката с винтидж привкус на камерата ми помогна да постигна тази приказен, естествен стил: усещане за пълна искреност.

Как се представи камерата в трудни условия – слаба светлина, бързи движения или снимане на открито?

Камерата ме впечатли много. Поддръжката на две основни стойности за ISO – 800 и 4000 – е безупречна: кадрите са чисти и без шум и при двете настройки, а превключването между тях е лесно и ефикасно.

Под пряката слънчева светлина на открито визьорът е впечатляващ, а дисплеят е невероятно прецизен – с живи цветове, отлична яркост и отлично пресъздаване на цветовете.

Тествах я на морския бряг, в трудни атмосферни условия на открито и камерата работеше безупречно.

Ергономичността или размерите на серията FX повлияха ли на решенията ви като режисьор или оператор?

Свикнал съм с използването на традиционна кинотехника – често обемиста и тежка – и първоначално се тревожех за ограниченията по отношение на пространството и маневреността. Но компактността на FX2 бързо разсея тези притеснения: можех да нося всичко необходимо в малка раница. Ергономичността е толкова добре обмислена, че дори не се нуждаех от допълнително оборудване или аксесоари. Просто да държа камерата в ръцете си беше достатъчно.

Всъщност използвах предмети от ежедневието – ваза, маса или каквото и да е наблизо – като импровизиран статив при кадрирането. Този подход ми позволи да преминавам гладко между по-режисирани, кинематографични кадри и естествени, спонтанни кадри в зависимост от сцената. Това позволи на актрисата да забрави за окото на обектива и създаде по-спокойна и автентична атмосфера на снимачната площадка.

Какъв вид обектив, микрофон и оборудване използва с камерата FX? Създадоха ли те нови визуални възможности?

Възползвах се максимално от широката гама обективи на Sony. Ултраширокоъгълният FE 16–25mm F/2.8 G ми позволи да се промъквам в тесни пространства или да улавям широки близки планове на тясна крайбрежна алея.

Използвах FE 35mm F/1.4 GM и FE 85mm F/1.4 GM II, за да потопя обектите в мечтателна, магическа атмосфера, омекотявайки фона и засилвайки усещането за визуална поезия. За по-близки планове и „субективна камера“ използвах FE 70-200mm F/2.8 GM OSS II, постигайки въздействие и интимност.

При заснемането с бленда между f/1.4 и f/2.8 ме изненада светлосилата и рязкостта на обективите. Те са опростени, леки и същевременно създават красив кинематографичен изглед, който допълва широкия динамичен обхват на камерата. Тъй като проектът не изискваше диалог или звук, избрах да не използвам микрофон или горна ръкохватка и вместо това да снимам с камерата в най-опростената ѝ форма – точно както е проектирана. И за моите нужди в този случай това се оказа перфектно.

Имаше ли кадри или сцени, които не би могъл да заснемеш с друга камера?

Тази камера е снабдена с функции, които не само предлагат широк спектър от технически възможности, но и ме вдъхновяват през целия творчески процес.

За мен връзката с оборудването, което използваш, за да въплътиш идеите в образи, е от голямо значение. Когато избираш камера, разбира се, преценяваш нейните характеристики – но друг важен аспект, според мен, е как я чувстваш.

Тази нова камера дава истинско усещане за творческа свобода. Не бих могъл да постигна толкова лесно кадъра, който си бях представил: близък план на актьор, докато карам колело по неравен селски път. Препоръчвам ви да изгледате резултата, за да почувствате същата смесица от радост и удивление, която изпитах, когато го видях да се получава.

Как качеството на изображението и пресъздаването на цветовете допринесоха за атмосферата на филма?

Качеството на изображението и пресъздаването на цветовете на серията FX надминаха очакванията ми. Като оператор, който цени както богатите, наситени светлосенки, така и меките, обезцветени кинематографични тонове, бях впечатлен от способността на камерата да се справя с широк спектър от визуални стилове. Заснетите кадри ми осигуриха забележителна гъвкавост при постобработката, позволявайки безпроблемно съчетаване на различни визии – въпреки че необработените файлове и така предлагаха превъзходен резултат.

Рязкостта, текстурите и фините детайли бяха наистина изключителни. Висококачествените файлове във формат Log предлагат впечатляваща свобода за корекция на цветовете, осигурявайки ефективен работен процес при постобработката. От техническа гледна точка, динамичният обхват и пресъздаването на цветовете съответстват напълно на професионалните стандарти, очаквани от серията FX на Sony – често еквивалентни на характеристиките на високия клас Cinema Line на Sony.

Какво се надяваш да види публиката в този филм?

Надявам се, че онези, които изгледат този кратък филм, ще почувстват неговия честен, непосредствен и сърдечен дух. Бих искал той да ни напомни да мислим повече за хората, на които държим, и може би дори да ги включваме в творческите си проекти.

Често прекарваме толкова много време далеч от дома, погълнати от работа, с постоянно променящи се екипи, че забравяме онези, които са били до нас най-дълго – и които може би няма да имаме завинаги. Можем да направим първата стъпка, като съживим някоя история, забравена в чекмеджето. Отворете това чекмедже. Освободете тази мечта. Разкажете тази история.

По какъв начин камери като FX ще повлияят бъдещето на независимото или късометражното кино?

Дълбоко вярвам в силата на въображението и в изкуството да създаваш нещо голямо и смислено с ограничени ресурси. За мен истинската красота се крие в уникалността и разнообразието – в пълния спектър от цветове. Да бъдеш автентичен днес не е лесно – това изисква смелост и енергия.

За щастие, енергията, която блести в очите и сърцата на мечтателите, е толкова мощна, че е почти неудържима. Въпреки това всички ние понякога се сблъскваме с ограничения.

Затова вярвам, че тази камера за независимия режисьор, оператор или студент във филмово училище може да бъде нещо повече от полезен инструмент. Тя може да бъде помощник, спътник, верен съюзник. Талисман, който да носите по пътя си. Новите инструменти винаги водят до нови цели, а въображението не познава граници.

Опитвайте отново и отново. Стремете се да погледнете отвъд видимото. Научете се с лявото си око да виждате света такъв, какъвто е, а с дясното – такъв, какъвто бихте искали да бъде. След това отворете и двете и се опитайте да слеете двете картини в една. Радвайте се на своята уникалност. Намерете приятели, колеги, с които да споделяте дните си, и експериментирайте без задръжки.

Може би в крайна сметка най-добрият съвет, който мога да предложа, идва от сърцето на скъпата ми баба:

„Затвори очи и мечтай. Или мечтай с отворени очи.“