Каква е задачата на документалния фотограф? Да преследва истината? Да превръща дивите крайности на човешкото изживяване в нещо, което отеква и резонира? Да отразява това, което го завладява, по възможно най-автентичния начин? Едно нещо е сигурно – изображенията на Брендан де Клерк, заснети зад кулисите на Холандския национален балет, отговарят на всички изисквания.

Брендън от дълги години се възхищава на танца и танцьорите. „Когато бях дете, се занимавах с брейкденс“, разкрива той, „а когато станах фотограф, това прерасна в по-естетическо възприемане на движението. Днес, независимо дали става въпрос за моята документална работа, мода, улични снимки, или дори портрети, аз много добре осъзнавам как се движи човек, как стои и ходи.“

Това ни отвежда до балета – спектакъл от прецизни движения и технически умения. Но Брендан не искаше да създаде поредица от архетипни танцови образи. „Не съм човек, който иска да заснема снимки на сцената или дори такива, които са инсценирани до съвършенство. Искам да видя какво се случва зад кулисите. Тренировките, стресът и усилията на изпълнителите. Но искам да покажа и тяхната грация.“

И така, какво тогава означава съвършенството в документалната фотография? „Това е снимка, която те свързва с историята“, отговаря Брендан, „и това означава, че няма значение дали е малко неясна, или сянката ми е в кадъра, или пък светлината е силна. Тя просто трябва да предава послание. Имах голям късмет да получа възможността да снимам Националния балет по този начин, защото обикновено нямаш право да снимаш зад кулисите и това изисква много етапи на одобрение. Но те разбраха, че се занимавам именно с това и че ако ме оставят да го направя, ще бъде красиво.

Част от подхода на Брендан е да създаде връзка с обектите си и това се вижда много ясно в снимката на Мая, която играеше главната роля в представлението на Лебедово езеро, седнала в тихо съзерцание в ъгъла отстрани на сцената. „Знам как да говоря с хората и мога бързо да създам близост с тях. Затова съм портретен фотограф. Мая и аз вече имахме добри отношения, така че за тази снимка просто я помолих да седне и да помисли за своя житейски път.“

„Малко като мен“, продължава той, „тя се беше преместила в нова държава като дете, но в съзнанието ѝ също така тежи цялото балетно обучение. Дори когато си седеше там, тялото ѝ инстинктивно позираше и изпъваше пръстите си. И когато тя се взря в далечината, мислейки за собствената си история, аз заснех снимката. Тихият момент, когато можете да видите нейната грация и нейния смут.

Работейки предимно в черно-бяло – стил, който едновременно опростява и добавя автентичност – Брендан е наясно, че този ефект ще се хареса както на неговите обекти, така и на самия него. „Израснал съм във фотографската тъмна стая на баща ми, който копираше в черно-бяло и гледаше снимки на Magnum Photos, така че черно-белият стил е част от мен. Но това също е част от сценичните изкуства. Това са Джеймс Дийн и Мерилин Монро, това са Бийтълс и Ролинг Стоунс, а за балетистите са Нуреев и Фонтейн.“

Наред с това естеството на документалната фотография означава, че рядко имате пълен контрол върху местоположението или светлината и това със сигурност беше случаят с Брендан. Но това няма значение, ако фотографът разполага с фотоапарати и обективи, които могат да се адаптират. „Човек не избира кога моментите се случват“, споделя той, „но трябва да сте готови. За този проект използвах Sony Alpha 7R III и въпреки че след това преминах към Alpha 7R IV и Alpha 7R V, комбинацията от разделителна способност и автофокус често ме кара да поглеждам назад”, продължава той. „Мога да изрязвам или да отпечатвам в голям формат с изключителна детайлност, а в ситуации като балета знам, че фотоапаратът ще осигури качеството, което тези моменти заслужават.“

Дори когато работите с движещи се обекти и при слаба светлина, „винаги има нужда от прецизно фокусиране на очите“, казва Брендан, „защото там е историята. За щастие точно за това са проектирани системите за автофокус по око на тези фотоапарати, които се справят надеждно отново и отново дори ако танцьорите са в сянка или се въртят.“

За по-добри резултати в тези ситуации Брендан използва светлосилни обективи Sony, включително FE 24-70mm f/2.8 GM и FE 35mm f/1.4 ZA. „Повече светлина означава по-бързо фокусиране“, обяснява той, „и широките бленди на тези обективи я осигуряват. Харесвам гъвкавостта на обектива 24-70mm с постоянната му яркост. Това е обективът, който винаги бих носил в чантата си. А с 35-милиметровия можете да снимате на тъмно и фонът просто се стопява при максимално широка бленда, което означава, че можете да направите обекта да изглежда ефектно почти навсякъде.“

„За мен проекти като този връщат любовта към фотографията“, завършва Брендън. „Това е шанс да изразя страстта на другите чрез моята фотография, като покажа техните таланти, емоции, загуби и постижения. Искам да надникна в живота на хората и да запечатам техните истории, а моето оборудване Alpha е много важна част от постигането на тази цел.“