Запълващи светлини, ореолни светлини, спотове, решетки, знамена, отражатели – само някои от факторите, за които фотографите на храна трябва да помислят, когато подреждат кадрите си. Точно както и при готвенето, заснемането на ястия е наистина сложно изкуство.
Но ако не беше толкова сложно? Ами ако оставите за изображенията само една-единствена светлина? Ами ако кръгът на този единствен прожектор замени необходимостта от чиния? Това е идеята на последния проект на фотографа на храна Пабло Хил, които е заснет с доверените му фотоапарати α7R III и α7R IV от Sony.
"Всичко се разви от моето търсене на нови начини за осветяване и рамкиране на храна, но в минималистичен стил – обяснява Пабло. – Това пътуване ме накара да намаля източниците на светлина до абсолютен минимум, като изоставя класическото меко осветление и започна да си играя с твърди насочени светлини. В зависимост от това къде поставяме светлината, можем да видим изключително интересни текстури и полупрозрачни ефекти. Това разкрива повече от свойствата на предмета, например нежния загар на зеленчуците или текстурата на перфектно сготвено месо, както на това изображение."
Като изключим сложното осветление, същността на изображенията е изцяло в храната – тя се поставя в светлината на прожекторите като произведение на изкуството, скулптура, създадена от главния готвач. "Не искахме други елементи да се конкурират с храната във визуално отношение, дори и чинията – казва той. – Така се роди идеята да използваме светлина за оформяне на чинията и мисля, че това изображение е идеален пример за това как храната е в центъра на вниманието."
"Използвахме кръгла бяла светлина с малко по-меки ръбове – продължава той, – насочена като театрален прожектор, създадена с помощта на светкавица Profoto B10 и спот с решетка като пчелна пита. Подобни творения, често с главни готвачи със звезда "Мишлен", сами по себе си са произведения на изкуството. Отношението е изключително ексклузивно и персонализирано за всяко творение като структура, композиция и цветове."
Осветлението е особено важно за фотография на храни. Начинът, по който Пабло осветява изображенията си, може напълно да промени вида и усещането на изображението. "Светлината осигурява основната тема на разказа. Това ни казва какво е настроението, разкрива какво искаме да покажем и скрива тайните – разяснява Пабло. – Това несъмнено е най-мощното оръжие заедно с цвета и ни позволява да разказваме истории само с една снимка."
Пабло използва своите фотоапарати Sony α7R III и α7R IV за проекта, предимно заради сензорите им. Тъй като той снима реклами, за които се изискват колкото се може повече детайли, сензорите с разделителна способност от 42,2 и 61 мегапиксела му осигуряват цялата необходима разделителна способност, но не всичко е в броя на пикселите. "Обожавам отчетливите изображения и цвета, а с BSI сензорите с висока разделителна способност мога да улавям по-голям динамичен обхват и рязкост. Например детайлите в акцентите и сенките в това изображение са невероятни."
Той съчетава фотоапаратите с гама от обективи, но Пабло има два конкретни фаворита:
"Sony FE 100 мм f/2.8 G Master OSS има почти вълшебен непрекъснат фокус – възхищава се той, – а фокусът с плавен преход (STF) създава размазано фоново боке, което просто разтопява фона по толкова естествен и прекрасен начин, който почти никой друг обектив не може да постигне." Следва и макрообективът на Sony FE 90 мм f/2.8 G: "Той е фантастичен – казва Пабло, – тъй като ми позволява да правя екстремни снимки в близък план и да създавам изображения, по-остри от ножовете на повечето главни готвачи!"
Тъй като фотографията на храна е невероятно популярна благодарение на ефектите от социалните мрежи, създаването на наистина оригинални изображения, които да се открояват от все по-често срещаните плоски грубо направени изображения, може да се окаже трудно.
"Най-добрият съвет, който мога да дам като цяло за всички видове задачи, е да се прекрачват границите и предварително установените правила, които често са ограничаващи – съветва Пабло. – Просто се забавлявайте да играете със светлина и фотоапаратите си. Изследвайки различни настройки и играейки с рамките и посоката на светлината, ние събуждаме инстинктите си и подобряваме интуицията си. Тогава – усмихва се той – често попадаме на много приятни изненади."
"Изображението никога не лъже, дори и да е моето"