"Аз не съм спортист – казва Толис Фрагудис – и със сигурност не съм толкова талантлив като Памела, но в много моменти от този проект имах чувството, че надминавам границите си и тези на Sony Alpha 7S III."

Снимките в центъра на Виена на Толис и Памела започват по план, но поради различни наложени ограничения, двойката трябва да го пренебрегне и да импровизира. "В крайна сметка целият проект беше много спонтанен – казва той, – а накрая имах чувството, че и аз се занимавам с паркур, с разликата че моите препятствия бяха свързани със създаването на филма, а не стените и пейките."

Нуждата от бърза адаптация всъщност помага да се определят началните кадри на филма и води до някои от любимите кадри на Толис, както и до ранна тренировка за Alpha 7S III. "Тъй като не успяхме да снимаме на няколко познати на Памела места, тя предложи да отидем в залата, където тренира. Първоначално искахме да сме навън през цялото време, но си помислих "добре, да го направим". Оказа се доста добра идея и създаде чудесен контраст със сцените на открито по-късно."

Толис заснема всички последователности на закрито от ръка, като използва вградената стабилизация на изображението на Alpha 7S III за по-плавна визия. "Използвах комбинация от ръчен и автофокус, за да проследя движението й – обяснява той, – а новият AF за проследяване на обекта е не само впечатляващ, но и лесен за използване."

"Фактът, че може само да докоснете областта, която искате да проследите, на сензорния екран и да накарате фотоапарата да я следва – продължава той, – е наистина невероятен. В един момент, когато Памела скача, за да хване ръба на дървена платформа, настроих AF да проследява ръката й и той направи точно това. Удивително е, като си помислите колко е сложно. Това не е просто проследяване на наситен цвят или тон, а обект, който променя формата и ъгъла си, докато се движи в кадъра. Не знам как работи. Просто се радвам, че го прави!"

Толис понякога преминава от работа от ръка към монтиране на фотоапарата на стабилизатор, особено когато проследява Памела от кола или тича след нея.

Това движение е показано перфектно, когато Толис превключва към режимите на забавен каданс на фотоапарата. "Когато фотоапаратът беше обявен, бях изненадан като много хора – разкрива той. – Очаквах да има 4K при 60 fps, но Sony ни даде 120 fps, което, трябва да кажа, е невероятно. Можете да го забавите около пет пъти, което е наистина полезно при постпродукция. Но основната впечатляваща черта във филма ми беше начинът, по който разкри сложността и грацията на движението на Памела – продължава той. – Атлети като нея са толкова бързи, че само когато забавите нещата, хората могат да разберат невероятните неща, които правят."

Един от любимите кадри на Толис е сцена на покрива по залез. "Пристигнахме точно след залеза на слънцето – обяснява той, – но небето все още беше прекрасно с червени, жълти и оранжеви тонове. Памела беше осветена отзад от яркостта му, но използвайки новия профил S Log 3 на Alpha 7S III, можех да я заснема, без да се получи силует. Профилът ни даде всички данни, от които се нуждаехме за постпродукция, без да губим детайли във фигурата й или небето. Не можех да постигна това преди."

След като проектът е завършен с главозамайваща скорост, какво наистина остава в спомените на Толис от тази изпълнена с енергия сесия? "Почти всичко във фотоапарата беше ново изживяване и работеше брилянтно – казва той, – от новото разположение на бутоните до персонализираните входове. А благодарение на всичките му технически постижения, като ISO и автофокуса, колкото повече го използвам, толкова по-малко чувствам необходимост от специална видеокамера." Но колкото и впечатляващ да е китът за Толис, той се възхищава най-много на Памела. "При всички технически предизвикателства, които фотоапаратът преодоля, това, което наистина има значение, е случващото се пред обектива. Имах голям късмет да работя с тази невероятна атлетка. Точно като фотоапарата тя се справи с всяко препятствие без проблем и наистина беше невероятно да я наблюдавам."