Разговор за фотоапарати с Боб Мартин

С над 30 години опит в спортната фотография от висок клас Боб Мартин не се нуждае от представяне – той е един от водещите експерти в областта си. Преди две години, заинтригуван от идеята за изцяло безшумно снимане, Боб за пръв път взима в ръцете си модела α7R II и оттогава не го е оставял.

Успяхме да хванем Боб наскоро между две задания и го попитахме за любимите му фотоапарати и обективи на Sony.

Да разбирам ли, че сте голям фен на технологията, но само ако ви дава предимство в работата?

Използвам всяка малка джаджа, която мога, ако ще ми помогне да подобря фотографията си – и защо не? Преминах към цифрови фотоапарати, когато започнаха да стават все по-добри – и същото се отнася до автофокуса. Безогледалният фотоапарат, лично за мен, е следващата голяма стъпка напред заради предимствата, които може да предложи.

Когато за първи път видях модела на Sony, веднага го пожелах, тъй като е безшумен, но не харесах електронния визьор. Казах си, че трябва да се примиря с това, защото предимствата надделяват над недостатъците. Сега смятам, че това е най-големият плюс на фотоапаратите и е функция, без която не мога. Ако снимам портрети в ситуации с деликатно осветление, мога да визуализирам и да настроя много бързо, а с безшумния затвор обектът дори не знае, че го правя! Мога да задържа модела спокоен, като разговарям с него, докато регулирам фино настройките.

Тихият затвор – това е огромно предимство. Хората вече толкова са свикнали да го чуват и веднага си променят позата или изражението всеки път, но когато снимам тихо, това предимство е отново в ръцете на фотографа – той им казва, когато изглеждат добре, не звука от затвора.

Мога да стоя до Тайгър Уудс на 18-тата дупка, докато изпълнява удара, който ще му спечели турнира "Мастърс", и изобщо да не го безпокоя; той дори няма да разбере, че снимам с 20 fps.

Както вече казах, мисля, че технологията зад този фотоапарат подобри спортната фотография, защото ние като фотографи няма нужда вече да се тревожим за техниката и дали ще уловим момента. Може би е имало период, когато новинарските и креативните фотографи са приемали спортните фотографи за втора класа професионалисти, защото ние просто "улавяхме момента", но сега, след като оборудването ни помага толкова много – имам чувството, че сме свободни да се концентрираме върху артистичната страна на композицията и осветлението.

Лесно ли преминахте от DSLR към безогледален фотоапарат?

Не, не беше лесно. Отне ми поне няколко месеца продължителна употреба на Sony, преди да му свикна. Използвах една и съща марка DSLR години наред и можех да ги използвам и със затворени очи. Използвах Sony наред с другите ми DSLR фотоапарати и постепенно придобих увереността да премина изцяло към Sony. Установих, че функцията за персонализиране на Sony е особено полезна, тъй като ми позволи да поставя повечето от често използваните от мен функции на лесно място.

Освен за технологията на самия фотоапарат, от която определено сте доволни, може ли да поговорим и за обективите

Ще бъда честен – когато за първи път хванах в ръцете си фотоапарата Sony, бях заинтересован единствено от безшумния аспект и мислех, че ще бъде добре да използвам моите DSLR обективи с адаптер. Но открих, че са неудобни, а работните показатели на AF не бяха добри, затова започнах да изпробвам тези от серията G Master.

Може би защото не е трябвало да се разработват обективи за наследена система или защото се използва най-новата оптична технология в тях, но обективите G Master са забележителни с работата си, особено 70-200mm f/2.8, който по мое мнение превъзхожда конкуренцията. Според мен фактът, че обективите Sony са проектирани от нулата като "цифрови" обективи, е огромно предимство. Те са съвременни обективи, създадени за съвременни фотоапарати. Също така забелязвам, че могат да поддържат сензори с висока разделителна способност, което за мен означава една грижа по-малко. Дори някои от "по-базовите" обективи, например 12-24mm f/4 G, за който не мога да си обясня защо не е с марка G Master, тъй като е невероятно рязък обектив! Това се отнася и за 24-105mm f/4 G, който е още един пример за фантастично стъкло.

Изглежда имате доста широк набор от обективи! Някой любим конкретно? Наистина харесвам 70-200mm f/2.8 G Master и го използвам често. Наскоро имах късмета да се докосна и до 400mm f/2.8 G Master, който сигурно е основният обектив за всеки сериозен спортен фотограф. Освен отличното оптично представяне огромно предимство има и теглото, особено за човек като мен, който е в движение, когато снима. А онова, което ме впечатли, беше колко добре работи с телеконвертор – както скоростта на фокусиране, така и рязкостта, бяха в десетката. А и центърът на тежестта му е в предната част, което много помага при наместване на кадъра за снимане от ръка. Преди да използвам 400-милиметровия обектив, носех със себе си 100-400mm G Master и трябва да призная, че нямах големи очаквания. Опитът ми досега ме беше отказал от вариообективите с голямо увеличение и винаги, когато можех, предпочитах твърди обективи. Реших обаче да му дам шанс, когато бях в Етиопия и снимах Мо Фара. Даваше интервюта за телевизията, а аз стоях отзад, опитвайки се да уловя някой друг портрет в близък план. Зашеметих се от рязкостта му и сега този обектив пътува навсякъде с мен.