Да разкажеш една градска история

Илкин Караджан Каракуш обяснява: „Туристическата фотография е начин да видим изумително красиви кътчета по света, без да ги посещаваме – най-добрите туристически снимки обаче ще накарат всеки, който ги види, да иска да скочи на самолета до това място.“

Илкин е пътувал по цял свят заради работата си, но мястото, което познава най-добре и където създава най-добрите си творби, е родният му град – Истанбул. От години той снима по отрупаните с магазинчета улици на града и творбите му са доказателство, че доброто познаване на локацията добавя още повече емоция в снимките.

„Анализирам характеристиките на локацията и начина, по който светлината и сезоните му влияят.“, разказва Илкин, „Ето един пример – дали известната джамия Ортакьой и мостът над Босфора са по-подходящи са снимане по изгрев, или по залез? Само след като анализирате тези фактори“, обяснява той, „ще можете да се озовете там в правилния момент и с правилното оборудване – така полагате основите на възможността да въздействате на хората с вашите снимки.“

Пример за този отработен подход можете да видите в серийното изображение на Илкин на кървава луна – феномен, който се случва само веднъж на 149 години – която залязва зад прочутата кула Галата. Илкин е използвал кадър от 200 мм за кулата, но е дал достатъчно пространство на луната в композицията, за да покаже нейната залязваща траектория. За това Илкин е използвал функцията за интервално заснемане на своя Alpha 7R III и е задал задействане на затвора на всеки няколко минути. Ето как го обяснява той: „Изображенията след това се комбинират при редакцията, но истинското предизвикателство е да бъдеш там, за да заснемеш нужните изображения. Проучих локацията предварително, за да съм по-наясно с нея. Много пъти преди това съм ходил на същото място, за да снимам луната, така че знаех, че ще се получи и къде трябва да застана. Когато се събудих на следващия ден, видях, че много локални и чужди медии са използвали моите снимки и бях много щастлив“, спомня си той, „най-вече защото показах на света родното си място, там, където съм израснал и все още живея.“

Илкин си признава: „В красиви, забързани градове като този е сравнително лесно да се намерят много добри обекти за снимане по улиците. Може да е продавач на царевица, дечица, които ритат футбол, или градски трамвай, който пъпли по релсите под дъжда... трудното е в намирането правилната светлина или правилните обстоятелства, за да могат тези снимки да предизвикват емоция в гледащия ги – по изгрев и по залез е добро време за такива условия. Когато слънцето е ниско, светлината му прави изумителни рефракции, отразява се в древните камъни, за да хвърли светлина върху портретите, или дава акцент на пушека от скарите на някой ресторант, за да придаде леко мъглив оттенък на уличните сцени.“

По изгрев и залез обаче е трудно да се постигне правилната експонация – затова Илкин разчита на отличния динамичен обхват и побитова дълбочина на Sony α7R III. „Винаги предпочитам да снимам в ръчен режим, като използвам електронния визьор за насоки.“, обяснява той, „Резултатите от този метод винаги са отлични, макар че се случва да снимам и в режим Raw, за да мога да контролирам по-лесно акцентите и сенките, докато редактирам изображението. Когато използвате 14-битови Raw файлове, се улавят много и различни данни, така че разполагате с голям избор и малко ограничения за това каква редакция искате да се получи.“

„С такова оборудване“, продължава той, „е по-вероятно да успея да заснема мимолетните моменти на улицата – тези, на които попадаш само веднъж, като този например. Това ти дава по-добри рефлекси и възможно най-добрия шанс да постигнеш перфектни резултати от техническа гледна точка. А корпусите на Sony са толкова компактни, че са мой верен спътник – лесно мога да нося два фотоапарата наведнъж с вече сложени обективи. Мога например да поставя 16-35mm f/4 ZA OSS на единия фотоапарат и 24-70mm f/2.8 GM на другия, за да не губя време в смяна на обективи и вместо това да се възползвам от предимството да мога веднага да променям изгледа.“