Добрият портрет е емоция, уловена в момента, частица от секундата на истината, запечатана. За да я уловите, трябва да сте готови. Или поне така казва портретният и моден специалист Робърт Волански, който е изградил кариера от улавянето на такива моменти и превръщането им в превъзходни портрети.
За мен чистият портрет е емоция – обяснява той, – а изкуството е в улавянето на този момент.
Ето как той се отличава от модата и красотата, където гримът и стайлингът са по-важни.
Все още ме е грижа за външния вид на хората, които снимам, но портретът е отражение на техния характер... тяхната история.
Харесвам скромността и простотата, но най-вече – истината.
За Робърт откриването на тази истина започва с комуникация, но най-вече се основава на способността за решителни реакции.
Все пак тези моменти може да са мигновени.
"Колкото по-добри са отношенията ви с обекта – добавя той, – толкова повече комуникация има и толкова по-лесно е да се намерят тези моменти.
Но може да е трудно, когато снимате известни личности".
"Най-важното нещо за мен е, ако е възможно, да имам контакт преди снимането, но това е рядкост.
Все пак е трудно да си представим, че Пиърс Броснан или Стинг ще имат време да пийнат по кафе и да си поговорят с мен!
– смее се той. –
Такива възможности са почти винаги спонтанни и придружени от проект като концерт или филмова премиера.
Но парадоксалното е, че често това е времето, когато има малко време за разговор".
Независимо дали е почивка за гримиране, или проба на облекло, "няма правилник" – казва той, – ако размените няколко думи преди снимките, дори само за времето или децата... тогава енергията започва да тече".
Да сте готови, означава да реагирате на момента и затова Робърт разчита както на фотографското си оборудване, така и на своето майсторство с наличната светлина.
Той рядко е без своя Sony α7R III или RX1R II, като казва: "Смятах, че ще е трудно α7R II да бъде победен, но въпреки малките – но невероятни – промени α7R III е наистина мечтата на фотографа".
Един конкретен режим е от голямо значение за работата на Робърт.
"Често казвам, че не съм "техничен" човек – не познавам цялото меню на фотоапарата, но от всички полезни функции една е много важна за мен – автофокусът по око.
Тя е от голямо значение, тъй като означава, че фокусът е перфектен в момента, когато се нуждаете от него – тази секунда на истината, когато тя се появява в очите.
Автофокусът по око елиминира риска и ме оставя да комуникирам, да се потопя в момента.
Сега не мога да си представя да работя без тази функция".
Друг аспект на α7R III, който привлича Робърт, е "физическият размер, когато е сравнен с обширните му възможности.
Изумително е, че професионална техника от най-висок клас с огромни технически възможности може да е наполовина по-малка от това, което съм използвал преди.
Винаги искам да имам професионален фотоапарат със себе си независимо от времето и мястото, така че ми трябва такъв, който не заема половин куфар!".
Към своя α7R III той най-често свързва FE 55mm f/1.8 ZA "заради неговото качество и това, че отговаря на 95% от нуждите ми.
На останалите 5% отговаря обективът FE 70-200mm f/2.8 GM, който често използвам между 105-135mm".
За да улови възможностите, когато се появят, той също носи малка LED светлина като част от комплекта си, но признава: "откакто започнах да работя със Sony, целият ми подход към светлината се промени, защото знам как да получа изключително качество при високи ISO настройки.
А липсата на сложно осветяване създава по-интимна и дружелюбна атмосфера".
Това означава, че е далеч по-лесно за него да работи с наличната светлина, нещо, което е пренесъл на майсторско ниво, докато е работил в създаването на филмови и телевизионни продукции: "за портретите си аз лично обичам да използвам фиксирана светлина като във филм – продължително осветяване вместо светкавица.
Обичам да виждам ефекта или да го натрупвам.
Харесва ми да създавам атмосфера, в която светлината е естествен придружител".
Как Робърт знае, че е уловил перфектния момент?
Когато истината на обекта се покаже в портрета му?
Всичко се крие в очите според Робърт.
Те са като "компас, сочещ в правилната посока.
Композицията почти винаги е на заден план за мен, тъй като се концентрирам върху очите.
Просто изчаквам момента, в който може да се забравят, да се отворят и да те погледнат с истина – изображение на душата".