За Ян Тики уличната фотография е страст, източник на творческо изразяване и не само. Това е истинска школа.
Всеки, който се е пробвал като уличен фотограф, ще почувства същото: това е нещо ангажиращо. Може да означава усилена работа, смелост, изтощение, дори приток на адреналин. Снимането на улицата... променя човека. Всичко това, твърди той, го прави по-добър фотограф – както на улицата, така и навсякъде другаде.
"Улицата учи на страшно много страхотни умения," пояснява Ян, "начина, по който се учиш да контролираш фотоапарата по-бързо, както и начина, по който започваш да виждаш нещата. Най-важното обаче е начинът, по който се научаваш да реагираш: ставаш по-бърз, започваш да улавяш все повече от онези моменти, които траят само части от секундата. Можеш да пренесеш всички тези умения при портретната фотография, сватбите и всякакви други събития, където участват хора."
"Като уличен фотограф, искам да остана незабелязан, невидим... Не искам да развалям момента с присъствието си. Същото е и когато снимам сватби – и в двата случая установявам, че хората изглеждат по-естествени, когато не знаят, че съм там. Естествените реакции са това, към което се стремя. Някои улични фотографи се радват да са част от снимката, харесва им хората да реагират – аз обаче искам да съм невидим."
Ян обяснява: "Най-хубавото е, че този тренировъчен лагер, улицата, е на една крачка разстояние, когато ви потрябва. На улицата можете да снимате навсякъде и по всяко време. Човек дори може да се пристрасти: започва да ви харесва да прекарвате възможно най-много от свободното си време в това занимание". Това ни напомня за най-важното правило в уличната фотография: фотоапаратът трябва да е винаги с вас. Тъй като е наясно, че най-важното в уличната фотография е улавянето на точния момент, Ян винаги носи фотоапарат със себе си, независимо дали е Sony α9, или RX1. "Всичко, което снимам, е случайно уловен момент. Всичко. А винаги има нещо за снимане, дори ако просто чакам автобуса или трамвая. Имате само един шанс, който няма да ви падне отново. На бас се хващам, че ако някой ден оставя фотоапарата вкъщи, ще видя нещо страхотно и ще ме е яд!"
Тогава какви са техниките, които му помагат да снима незабелязано? Според него донякъде е въпрос на подход и донякъде – на технологии. "Всъщност, едно от първите неща, които ми помогна, беше накланящият се екран, за да мога да снимам от нивото на кръста. Така хората не ме виждат, а щом не ме виждат, се държат естествено. Когато композирам по този начин, хората си мислят, че си настройвам камерата или си гледам снимките, а всъщност може би снимам. Техниката на снимане от нивото на кръста е много важна за моя стил."
Ян допълва, че снимането на оживени места и в оживени часове, където не само се намират множество обекти, но и хората ще са твърде разсеяни, за да обърнат внимание на присъствието на фотограф, също помага. Предпочита да работи и на туристически атракции, където по неговите думи "всеки е с фотоапарат в ръце."
Можете да избегнете нежеланото внимание и да правите спиращи дъха улични снимки, като намерите хубава композиция или добра светлина и изчакате обектите да се появят. Ян често прави така и според него това е по-ефективен начин да уловите даден момент, отколкото да преследвате обекта. "Най-сложното нещо на улицата е да уловиш страхотен момент – не знаеш къде и кога ще се появи. Понякога е до късмет, но аз предпочитам да намеря дадена композиция и да чакам. Например някоя страхотна рамка или отражение... след това чакам хората да се появят там, да си взаимодействат или просто нещо да се случи. Всъщност хората си мислят, че влизат в кадъра ми и се извиняват, което е добре, защото не осъзнават, че самите те са обектите!"
Той наглася фотоапарата си по определен начин, като не усложнява излишно нещата, за да не губи време и енергия с настройките, вместо да наблюдава и да снима. "Така мога да реагирам по-бързо; познавам фотографи например, които искат да променят постоянно режимите на измерване. Мен това ме бави. А и така има повече вероятностни за грешки. Обичам всичко да е неутрално, стандартно, за да мога да работя и с една ръка."
"Снимам с приоритет на блендата, но с автоматично ISO. Това е много удобна функция, защото избира най-бавната скорост на затвора, която можете да поддържате, според най-високото ISO, което искате да използвате. Задавам го на може би 1/500 сек и няма да слезе под тази стойност, а компенсира с ISO – тези фотоапарати могат да се справят с шума отлично. Мога да премина от ярко осветена от слънцето среда към сенчесто място и знам, че фотоапаратът ще се адаптира."
За фокусиране Ян използва непрекъснат AF, с най-малката точка за AF, която може да избере, като я мести, ако е нужно. Но разчита и на функцията на α9 за AF върху очи: "особено когато не мога да проверя фокуса на екрана. По-широката зона значи повече място за грешки. Снимам само единични кадри, никакви серийни режими от 20 fps. Това ми помага да се съсредоточа върху конкретния момент."
Има ли обаче случаи, при които необходимостта да се улови моментът взима превес над техническите аспекти на рязкостта? "Да, мисля, че ако има някакъв страхотен момент или емоция, то понякога мога да си кажа, че не е идеално, но все пак ще го запазя, защото е откровено". Както при снимката с жената, която пресича улицата, почти всички са размазани, но тази реших да я запазя, защото има повече енергия, отколкото рязкост. Рязкостта е важна, трябва да знаеш как да я постигнеш, но само тя не е достатъчна – тя само добавя стойност. Всяко изображение е изготвено от пластове: светлина, фокус, композиция, история... колкото повече от тях присъстват, толкова по-хубаво и значимо става то."
"Фотографията ми подари най-страхотното нещо – да виждам света с уникална перспектива. Има толкова много красота и магия около нас, която си заслужава да бъде уловена. Просто продължи да я търсиш и бъди в готовност"
