Портрети с ярки цветове

„Известна съм с това, че снимам много тъмни изображения и изобщо нямам много цвят в тях“, казва британският портретен фотограф Хана Кузенс. Хана наскоро създаде серия от портрети със Sony Alpha 1 II и FE 85mm f/1.4 GM II, в които дрехите на обекта са идентични с яркия цвят на всеки фон. „Аз всъщност обезцветявам много от моите изображения, така че исках да направя нещо, което да ме тласне към другия край на гамата.“

Хана сама продуцира цялата фотосесия, избирайки моделите, дрехите и цвета на фона. „Хората имат или топъл, или студен тон на кожата. Дори цветът на косата и очите им може да бъде взет под внимание за фона, който избирам за тях. Наистина е интересен експеримент да запазиш осветлението без промяна, след това да промениш цвета на фона и да видиш как това се отразява на портрета.“

Техниката за съответствие на цветовете, при която дрехите на обекта са идентични с цвета на фона, противоречи на конвенционалния съвет за заснемане на портрети, препоръчващ отделяне на обекта от фона чрез използване на контрастен или комплиментарен цвят. „Това винаги е инстинктът, особено когато тепърва започвате“, казва Хана, „но на мен винаги ми се струва, че привличам повече внимание към човека и лицето му, когато цветовете съвпадат; всичко останало в изображението става второстепенно.“

Има често срещано погрешно схващане при избора на идентични цветове, че обектът просто ще се слее с фона. Има обаче и други начини освен цвета за отделяне на обекта от фона като например използването на светлина. Хана прави това умело, като използва комбинация от лампи, осветяващи както обекта, така и фона. Заедно с рефлектора Beauty Dish със сребриста повърхност за осветяване на обекта тя използва две линейни лампи от двете страни на обекта. „Двете линейни лампи имаха насочващи решетки, така че светлината да пада върху обекта и да не се разпръсква върху целия фон. Идеята е просто да се постигне много фино осветяване по периферията на лицето, косата и дрехите на обекта. Лампите са с много ниска мощност, като добавят достатъчно светлина, за да отделят обекта от фона.“

Последният вид лампа на Хана разкрива експертен съвет за създаване на наситен цвят на фона. „Лампата се поставя зад обекта във всеки кадър, за да освети фона. Използвах цветен гел филтър с лампата, идентичен с цвета на фона. Така бялата светлина не наводнява сцената и се намалява рискът от появата на бели отражения, като същевременно се постига богата наситеност на фона.“

При тази сесия Хана използва обектива Sony 85mm f/1.4 GM II за първи път. „Първоначално си мислех, че ще снимам само портрети на глави“, разказва тя. „Но след като първият обект зае мястото си и видях композицията, осъзнах, че предпочитам по-широк кадър. Много хора биха преминали към 50 мм обектив в този момент, но аз имах място да отстъпя по-назад и да снимам. Харесва ми как обективът 85 мм изпълва кадъра и ми дава възможност да заснема портрет както на глава, така и до кръста. Така фонът се вижда малко повече, като в същото време човекът е акцентът в снимката.“

Оригиналният 85-милиметров обектив GM е основният портретен обектив на Хана от години и тя забелязва разликата, използвайки новия обектив. „Не мислех, че фокусът може да бъде по-бърз от този на от оригиналната версия, но той е невероятно прецизен и бърз! Обективът е по-лек, чувства се приятно в ръката и е много лесен за използване. Тъй като се опитвам да снимам обектите от съвсем близо, съм наясно с изкривяването. Искам портретите ми да изглеждат възможно най-прецизни, така че 85-милиметровото фокусно разстояние винаги е било идеално за мен. То не само ми дава добра работна дистанция между мен и обекта, но ако искам да прекомпозирам, просто трябва да се отдръпна малко, без да се налага да сменям обективи или да се тревожа за изкривяване на изображението. Това е много универсален портретен обектив.“

През последните няколко години начинът, по който Хана снима, се промени, благодарение на фотоапарати като нейните доверени Sony Alpha 7R IV и Alpha 1. „Сега използвам фокус по око през 100% от времето“, разкрива тя, „това е нещо, без което не мога. Когато снимам портрети, очите трябва да са резки. Използването на фокус по око означава, че моделът и аз можем да влезем в добър ритъм. Моделът може да сменя позите си, можем да опитваме различни ъгли и не трябва да се притеснявам, тъй като автофокусът винаги ще проследява най-близкото око, което е точно начинът, по който бих фокусирала така или иначе.“

„Когато всичко се съчетае на снимачната площадка, точно както е било в съзнанието ми, усещането е страхотно. Увличам се и наистина се забавлявам да снимам. Тогава изведнъж си казвам: „Това е, получих кадъра.“