25.03.2024 г.

Заедно мислим за околната среда в глобален мащаб чрез интервюта с творци, работещи в сферата на околната среда. Йосуке Кашиуакура, фотограф на дивата природа, предава красотата на природата и съобщението, че трябва да се защитава околната среда в глобален план, например природните пейзажи, флората и фауната, които са негови обекти. Той изследва връзката между фотографите и устойчивото развитие чрез историите от изживяванията му на островите Борнео и Ребун.

Преди повече от 15 години участвах в една обиколка за фотосесия за списание на остров Борнео, остров в югозападна Азия, организирана от група за опазване на околната среда. Снимах орангутани, слонове, хоботни маймуни и други животни, които се появяваха в близката гора, докато се спусках с рафт по Кинабатанган – дълга и известна местна река. Толкова много се наслаждавах да правя снимки, че председателят на група за опазване на околната среда дойде при мен и ме попита: "Знаете ли защо тук се появяват толкова много животни?" Не можех да отговоря на въпроса. Тогава ми беше казано, че хората са построили плантации за палмово масло от другата страна на гората, които се разпростират до края на сушата. Каза ми, че дивите животни са прогонени в горите, които са останали, и заради това гъстотата на пополациите им е толкова голяма, че мога да ги снимам заедно.

След като чух тези думи, се почувствах невероятно засрамен от ентусиазма, с който правех тези снимки. Все още си спомням как се почувствах в онзи момент. Тогава се запитах дали съм направил правилния избор, като заснемах само привлекателни обекти. На следващия ден посетихме Центъра за рехабилитация на орангутани, където се грижеха за бебета орангутани, загубили майките си. Поради обезлесяването бях удивен да видя как хора търпеливо подготвят орангутани за връщане в гората. Това ме вдъхнови да продължа да правя снимки на тези бебета като мой обекти, защото почувствах нуждата да предприема някакви действия, с които да ги подкрепя. Когато поискахме разрешение да снимаме в рамките на обекта за продължителен период от време, председателят на групата за опазване на околната среда ми помогна да получа разрешение. И така останах при орангутаните в продължение на около един месец и ги снимах.

Тропическата гора на остров Борнео, наричана съкровищница на биоразнообразието, е почти изчезнала. На нейно място има плантации за палмово масло, разпростиращи се докъдето стига погледът. Затова животните, живели там, не са имали къде да отидат. Тези бебета орангутани са насилствено отделени от майките си, когато тропическата гората е била унищожена. Нормално бебетата орангутани стоят вкопчени в телата на майките си, за да се научат с какво се хранят родителите им и как да оцеляват по върховете на дърветата, предпазвайки се от хищници. Бебетата обаче не могат да се научат как да живеят в дивата природа без майките си. Затова единственият начин да се възстанови способността им за живот в гората е чрез обучение в центъра за рехабилитация. Върху това надграждат и измененията на средата поради климатичните промени. Така че положението със застрашените видове е много вероятно да се влоши.

Сега горите по света изчезват. На остров Борнео има плантации за палмово масло, простиращи се далеч отвъд хоризонта, което за мен е много разрушителен пейзаж. Започнах да мисля, че тази дейност е като цунами. Създадените от хората плантации за палмово масло бавно навлизат навътре в сушата като приливна вълна, а тропическите гори изчезнаха. Наричайки процеса "Зелено цунами", правя снимки на тази ужасяваща гледка, за да напомня още веднъж на всички какво отражение може да има обезлесяването.

Всичко започна, когато изкачих планината Ришири Фуджи на остров Ришири с Канае Минато, писател и оригиналният автор на Kita no Kanaria-tachi [A Chorus of Angels], филм, чието действие се развива на остров Ребун. Когато Минато каза: "Съседният остров, Ребун, също е прекрасен", бях заинтригуван и малко по-късно отидох да го посетя. Докато се изкачвах на най-северната площадка за наблюдение на остров Ребун, се обърнах и бях поразен от невероятно красива гледка, която ме накара да се влюбя в острова. Разбрах, че в района живее общност и се надявах, че може да има свободно жилище. След онлайн търсене за свободни къщи открих, че в общността има само една свободна къща. След това собственикът на къщата ми я прехвърли, а аз сам я реновирах и създадох база за операции за живот и фотография на остров Ребун.

Първоначално исках да го запазя за себе си и просто да си дам време в заснемане на гледките. Но звездното небе е невероятно красиво, а пейзажите през деня са толкова прости и живописни. С времето започнах да искам да споделя красотата им и да създам Международно място на тъмното небе*. На остров Ребун има над 300 вида алпийски растения, които цъфтят, но рядко привлича туристи освен през пролетта и лятото. Надявам се, че всякакви хора ще посещават това място през цялата година и че ще се превърне в място, където могат просто да гледат звездното небе в пълно спокойствие. Може да има опасения за отражението върху околната среда и прекомерен туризъм, ако повече хора започнат да посещават района. Затова целта ми е да измисля как да изградя среда, в която хората могат да съществуват в едно с природата.

Тъй като в странате са построени толкова много сгради, които изпълват градовете със светлини, по-ярки от звездите, сме загубили възможността си да виждаме звездите в небето, нали? Звездното небе ще се завърне, ако просто контролираме посоката на светлините. Наблюдаваме движение за създаване на нови увеселителни тематични паркове в подкрепа на регионалната икономика. Но смятам, че е по-важно да се възстанови това, което е било там първоначално. Смятам, че всеки град ще бъде привлекателен, когато посочим местната красота на съответното място, дори и да не се строи нищо ново. Иска ми се стойността да се измести към това да се ценят нещата такива, каквито са.

Търсех нещо, което мога да правя съвместно с млади хора. Мисля си за дома си, полята и планините зад моята къща и оригиналните пейзажи, които ценя. Участието в голямото глобално природозащитно движение също е важно, но това, което наистина можем да направим, е да разберем какво се случва на местно ниво и да се опитаме да го защитим по подходящ начин. Когато броят на такива хора се увеличи на 100, 10 000 и 1 000 000, усилията за опазване на околната среда ще се разрастнат до забележителен мащаб.

Искам да интервюирам приключенци, изследователи и водачи на хора сред природата, които се сблъскват с промените в глобалната околна среда. Искам да представя техните неподправени гласове и изражения, докато говорят за глобалната околна среда. Любопитно ми е да чуя какво наистина мислят хората, които живеят на първа линия на глобалните промени в околната среда.

*Дава се сертификат на тези места, които са положили забележителни усилия да защитят и запазят тъмно, естествено нощно небе без светлинно замърсяване.

Привърженик съм на природосъобразния подход на Sony към производството на фотоапарати. Приоритетно използват рециклирани пластмасови материали и избягват употребата на химикали, когато това е възможно. Първоначално се притеснявах, че употребата на рециклирани материали ще доведе до евтини спецификации. Но когато взех завършения фотоапарат в ръцете си, тези притеснения бяха напълно разсеяни. Устойчив е на прах и е защитен от намокряне, и няма компромис с работните показатели, въпреки че е компактен фотоапарат. Имам пълно доверие в серията Alpha. Sony произвежда здрави фотоапарати с мисъл за околната среда. Вярвам в устойчивото развитие и производството на Sony. (Кашиуакура)

Употребата от страна на Sony на рециклирана пластмаса и други природосъобразни съображения в продуктите им

Производството на Sony с мисъл за околната среда

Интервю：Шота Като（ПРЕЗ ПЛАНИНАТА）
Фотография：Юкитака Амемия（интервю）