ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ ЗА ОБЕКТИВА
Апертура, f числа, дълбочина рязкост
Апертура и експонация
Апертурата на обектив – "диафрагма" или "ирис" – е гениално изобретение на механичното инженерство, осигуряващо отвор с променлив размер по оптичната пътека, който може да се използва за контролиране на количеството светлина, което преминава през обектива. Апертурата и скоростта на затвора са двата основни елемента за контролиране на експонацията: за скорост на затвора по-слабото осветление изисква по-голяма апертура, за да се даде възможност повече светлина да достигне до равнината на сензора за изображения, докато по-ярката светлина изисква по-малка апертура за постигането на оптимална експонация. Като алтернативна възможност бихте могли да запазите същата настройка на апертурата и да промените скоростта на затвора, за да постигнете сходни резултати. Но размерът на отвора, предоставен от апертурата, също така определя доколко "колимирана" е преминаващата през обектива светлина, а това директно влияе върху дълбочината на рязкост, така че е нужно да контролирате както апертурата, така и скоростта на затвора, за да създавате изображения, които изглеждат по желания от вас начин.
Как се изчислява F числото
– Техническа информация –
F числото е фокусното разстояние на обектива, разделено на ефективния диаметър на апертурата. Така в случай на обектив 35 mm F1.4 G, когато апертурата е зададена на нейната максимална настройка F1.4, ефективният диаметър на апертурата ще бъде 35 ÷ 1.4 = 25 mm. Обърнете внимание, че с промяната на фокусното разстояние на обектива ще се променя и диаметърът на апертурата при дадено f число. Например апертура F1.4 при телеобектив 300 mm би изисквала ефективен диаметър на апертурата 300 ÷ 1.4 ≈ 214 mm. Това в крайна сметка би довело до използването на огромен, неудобен и много скъп обектив и по тази причина е трудно да намерите много дълги телеобективи с много големи максимални апертури. Наистина не е необходимо фотографът да знае какъв е действителният диаметър на апертурата, но разбирането на принципа може да му е от помощ.
"F числа" или "f стопове"
Всички обективи имат максимална и минимална апертура, която се изразява като "f числа", но в спецификациите на обективите най-често се дава максималната апертура. Да вземем като пример Sony 35 mm F1.4 G. Това е обектив 35 mm F1.4: 35 mm е фокусното разстояние (ще се спрем на него по-късно), а F1.4 е максималната апертура. Но какво всъщност означава "F1.4"? За повече техническа информация вижте "Как се изчислява f числото", но от практическа гледна точка е достатъчно да се знае, че по-малките f числа съответстват на по-големи апертури и че F1.4 е вероятно най-голямата максимална апертура, която може да се срещне при обективи за общо предназначение. Обективите с максимална апертура F1.4, F2 или F2.8 обикновено се смята, че са "бързи" или "ярки".
Стандартните f числа, които ще използвате с обективите на фотоапарата, като се започне от по-големите към по-малките апертури, са: 1.4, 2, 2.8, 4, 5.6, 8, 11, 16, 22 и понякога 32 (за вас, математици – всички те са степени на корен квадратен от 2). Тези стойности на числената апертура представляват цели стопове, но може да видите и дробни стопове, които съответстват на половината или на една трета от целите стопове. Увеличаването на размера на апертурата с един цял стоп увеличава два пъти количеството светлина, което може да премине през обектива. Намаляването на размера на апертурата с един цял стоп намалява наполовина количеството светлина, което достига до сензора.
[1] Ефективна апертура (размер на входната зеница) [2] Апертура [3] Фокусно разстояние Забележка: Стойностите на апертурата и фокусното разстояние, посочени на илюстрацията, са приблизителни.
Апертура и дълбочина на рязкост
Терминът "дълбочина на рязкост" се отнася до диапазона на разстоянията от фотоапарата в рамките на който заснетите обекти изглеждат приемливо резки.
В крайни случаи на тясна дълбочина на рязкост дълбочината за фокуса може да бъде само няколко милиметра. В другата крайност някои пейзажни снимки показват много голяма дълбочина на рязкост, като всичко е на остър фокус от точно пред фотоапарата до много километри далеч от него. Контролирането на дълбочината на рязкост е една от най-важните техники, с които разполагате в сферата на творческата фотография.
По принцип по-големите апертури дават по-тясна дълбочина на рязкост, така че ако желаете да заснемете портрет с приятно разфокусиран фон, ще искате да отворите апертурата широко. Но тук може да се намесят и други фактори. Обективите с по-дълги фокусни разстояния могат обикновено да предоставят по-тясна дълбочина на рязкост (отчасти, както научихме по-горе, например апертура F1.4 в обектив 85 mm е много по-голяма от апертура F1.4 в широкоъгълен обектив 24 mm), а разстоянието между обектите в заснеманата сцена има ефект и върху възприеманата дълбочина на рязкост.
Апертура (от ляво надясно) : Отворена (голяма) към Затворена (малка) Дълбочина на рязкост (от ляво надясно) : Плитка към Дълбока
Три "ключа" към постигане на ефективно разфокусиране
– Съвет за заснемане –
В действителност има нещо повече при заснемането на изображения с красиво разфокусиран фон, отколкото простото избиране на ярък обектив и отваряне на апертурата докрай. Това е първият "ключ", но понякога само голямата апертура няма да даде желания резултат. Вторият "ключ" е разстоянието между вашия обект и фона. Ако фонът е много близко до обекта, той може да попадне в обхвата на дълбочината на рязкост или да бъде толкова близко, че самото разфокусиране да не е достатъчно. Когато това е възможно, оставяйте достатъчно разстояние между обекта и фона, който искате да разфокусирате. Третият ключ е фокусното разстояние на използвания от вас обектив. Както беше споменато по-горе, по-лесно е да получите тясна дълбочина на рязкост с по-дълги фокусни разстояния, така че се възползвайте и от тази характеристика. Много фотографи откриват, че фокусните разстояния между около 75 mm и 100 mm са идеални за заснемането на портрети с приятно размазан фон.
