За мен колоезденето е най-разнообразният спорт за снимане. Точно затова го обичам. Той включва толкова много различни видове фотография; има събиране на тълпи преди състезанието, където можете да снимате портрети, самото действие, което можете да кадрирате в пейзажа, и на финала имате това автентично действие, енергия и емоция.
Емоцията е голяма част от това, което прави снимките на колоездене страхотни. Въпреки че предлага всички стилове, които можете да използвате, най-страхотните изображения съдържат три неща. Първо, имат усещане за място, което може да означава снимане до известен паметник или забележителност. Второ, ще бъдат включени важните играчи, включително може би и колоездачът с жълта фланелка или някой, който потенциално може да спечели. И най-накрая, те имат нужда от усещане за емоция и комфорт – пот по челото или скъсвания по фланелката, където преди са се удряли.
Диапазонът от стилове, които можете да снимате, и достъпът, който имате, означава, че трябва да сте подготвени по отношение на обективите. За щастие, обективите ми на Sony Alpha са доста малки, така че мога да взема повечето от нещата си с мен. Обикновено имам две тела на Sony Alpha 9, едното с 100-400mm и другото с 85 1.4 за преди състезанието и 16-35mm по време на състезанието и на финала. Това означава, че разполагам с голяма адаптивност в кадрирането. След финала мога да превключа към 50 1.8 за някои непринудени моменти, но всичко е в раницата ми, ако имам нужда.
Въпреки че не е този, който винаги свързвате със спорт, 16-35 може да бъде много полезен по време не състезанието. Позволява ми да бъда по-креативен в кадрирането, като например снимане през прозорци на кафене или вътрешност на автомобил, за да получа различен изглед, докато отварящият се екран на Alpha 9 означава, че мога да снимам от високи или ниски ъгли, да вдигам ръка над тълпите, да стоя върху автомобили или възможно най-близо до земята, за да придам на колоездачите по-силно въздействие. Също така ми предоставя лек размазан преден план, добавяйки дълбочина и насочвайки окото към действието.
Системата за AF на Alpha 9 е много напреднала, но и изключително адаптивна, идеална за колоездене. Винаги използвам режима за непрекъснат автофокус и за кадри в движение, областта на AF, която избирам, е гъвкава точка. Използвам джойстика, за да я поставя в центъра или леко да я изместя, ако искам колоездачите да са в едната или другата страна на кадъра, след което премествам фотоапарата, за да запазя фокуса върху колоездача, когото искам. За мен това е най-добрият начин особено когато съм изправен пред група колоездачи по време на състезанието, идващи към мен в спринт. Ако снимам портрети или непринудени снимки в края на състезанието, тогава превключвам към режима за проследяване на окото.
Имам три основни подхода за експонацията в снимките на колоездене. Първият е да "замразя" обекта и затова винаги снимам с приоритет на блендата. Тъй като яркостта на кадъра варира при следването на колоездачите, тя ми предоставя по-добра експонация от ръчната. Настройвам блендата, след което настройвам ISO на автоматично и ограничавам най-малката скорост на затвора до около 1/1000 сек. След това просто завъртам пръстена за компенсиране на експонацията в зависимост от условията на осветеност, осветявайки или затъмнявайки според нуждите. Красотата на безогледалния фотоапарат на Sony е, че мога да виждам как това повлиява върху експонацията на живо в EVF.
За по-пасивни ситуации снимам ръчно и умишлено използвам средни скорости на затвора като 1/60 сек. Например, ако съм в магазин, снимайки колоездач, който минава през вратата, тогава ще направя интериора и тълпата отчетливи, но когато ездачът мине, те леко се размазват при движение, което кара снимката да оживее. Ако са твърде отчетливи в тези ситуации, те се смесват твърде много в неподвижните части на кадъра.
Накрая има следене на обекти, което комбинира бавна скорост на затвора с движението на фотоапарата, като колоездачът остава отчетлив, а фонът се размазва. Следенето на колоездачите е доста трудно; следите обекти със скорост 1/10 сек, при което може да се получат грешки. Има разтрисане на фотоапарата, но и тялото на колоездача може да се движи нагоре и надолу. Непрекъснатото заснемане предлага повече възможности за попадение и дори ако очилата, каската или пък лицето са отчетливи, значи съм се справил добре.
